Пост

В своето послание за началото на Великопостния период, Бенедикт ХVІ насърчи да се размишлява върху четиридесетдневния пост на Христос в пустинята. „Истинския пост – подчерта – е да се следва Волята божия”:

„Постът към който ни приканва Църквата през този силен период на годината, не се поражда от физическа или естетическа нужда, а извира от човешката нужда от вътрешно причистване, което да го очисти от замърсяването на греха и злото, да го възпита на здравословни отричания които освобождават вярващия от робството на собственото аз, да го направи по-внимателен и благоразположен към вслушването на Бог и служба към ближния”.

Постът, подтикнат от любовта към Бог, е избора „доброволно да се отречем от нещо в помощ на другите”:

„Който вижда Бог (…) вижда с други очи ближния. Открива неговите нужди. Затова Великопостния период, като период на вслушване на Истината, е същевременно благоприятно време, за да се обърнем към любовта (…) Наложително е да се обърнем към любовта!”.

Исус бе изкушаван в пустинята: по този начин, който иска наистина да следва Господа трябва да се подготви за изкушенията. „Постът – отбелязва Папата – е в голяма помощ, за да се избегне греха”. Ето какво означава навлизането във Великопостния период:
 
„Означава да се започне едно време на засилена духовна борба, която ни изправя пред злините съществуващи в света, във всеки един от нас и около нас. Означава да гледаме злото в очите и да се борим против неговите последствия, преди всичко против неговите причини, до последната причина, която е сатаната”.

Папата приканя да се изправим пред злото „с по-голямо усърдие в молитвата”, припомняйки си, че „постът е сърцето на молитвата”:

„Без молитвата, човешкото аз се затваря в себе си, и съвестта, която трябва да бъде ехото на Божия глас, рискува да се превърне в огледало на собственото аз. По този начин вътрешния диалог се превръща в монолог, отваряйки вратите за хиляди самооправдания”.

По този начин съществува риска „аз” да се превърне в „бог”. Именно затова „с постът – пише Папата в своето послание – вярващия възнамерява смирено да се покори на Бог, уповавайки се на Неговата доброта и милосърдие”:

„Обръщането се изразява да се приеме доброволно и с любов факта, че сме зависими във всичко от Бог, Нашия истински Създател, зависими от Неговата любов. Но това не е зависимост, а свобода. Да се обърнем в този смисъл означава не да се следва личния успех – който е преходен – а по-скоро да се изостави всяка човешка сигурност, следвайки със семплота и доверие Господа, за да може Исус да се превърне за всеки един от нас, всичко във всичко, както обичаше да казва блажената Тереза от Калкута”.