Бенедикт ХVІ: генетичната селекция е покушение срещу живота. Човекът е много повече от сбор на генетична информация

Човекът, с неговото достойнство, надхвърля сбора от генетични фактори, затова всяка наука, която дискриминира хората на базата на физически разлики или на предполагаеми генетични фактори е „покушение срещу човечеството”. Това заяви Папата пред учени и експерти, на аудиенцията за участниците в ХV-та Генерална асамблея на Папската академия за живота, посветена на „Новите граници на „генното инженерство”.


„Човешкото поколение не може да бъде сведено до чисто възпроизвеждане на нов човешки индивид, както това става при животните. Появата на всяко човешко същество на света винаги е ново творение”. С тези думи Папата посочи оная граница, която понякога генното инженерство преминава, въпреки че трябва да се признае напредъка в биологичните науки помогнали за „по-ефикасната и предварителна диагноза на генетичните болести”, както и за индивидуализирането на „терапии за облекчаване страданията на болните и дори в някои случаи да възвърнат надеждата за възстановяване на здравето”. Също така посочи и „опасностите на евгенетиката” или селекцията по расов признак, която в миналото е наложила „нечувани форми на истинска дискриминация и насилие”:


„Въпреки това, днес все още се наблюдават обезпокояващи прояви на тази ужасна практика, която се представя с различни лица. Разбира се, уточни Папата, не се предлагат евгенични и расови идеологии, унижавали в миналото човека и предизвикали безкрайни страдания, но се внушава ново мислене, целящо оправдаването на различно виждане за живота и човешкото достойнство на базата на желанието и индивидуалното право”.


Папата „проектира” в бъдещето този нов начин на мислене и последствията от него:
„Това е опит да се привилегирова оперативните способности, ефикасността, съвършенството и физическата красота за сметка на другите измерения на съществуванието, смятани за недостойни. По този начин бива отслабен дължимия респект към всяко човешко същество, както и при наличието на дефект в неговото развитие или генетична болест, която би могла да се прояви в неговия живот, и биват наказани още от самото зачеване онези деца, чийто живот е осъден като недостоен да бъде изживян”.

Точно обратното, посочи Бенедикт ХVІ, „всяко човешко същество представлява много повече от обикновена комбинация от генетична информация предадена му от родителите”. Оттук и заключението:
„Всяка дискриминация, упражнявана от каквато и да е власт над хора, народи и етнически групи на базата на действителни или предполагаеми генетични фактори е покушение срещу цялото човечество”.


Бенедикт ХVІ категорично защити еднаквото достойнство на всеки човек, поради факта че се е появил на света:
„Билогичното, психичното, културното или здравословното състояниена един човек никога не могат да бъдат дискриминиращ елемент. Нужно е точно обратното: консолидация на културата на приемане и любов, които конкретно свидетелстват солидарността към страдащите и събарят преградите, които много често обществото издига, като дискриминира инвалидите и засегнатите от патологии, или още по-лошо, достигайки до селекцията и отказа от живота в името на абстрактен идеал за здраве и физическо съвършенство”.

 
По този начин, обясни Папата, се отнема пространство на „разширеното генетично редуциране”, „склонно да идентифицира индивида изключително посредством генетичната информация и нейното взаимодействие с околната среда”, особено когато някои науки вместо да сътрудничат се изолират, „претендирайки че имат последната дума за човека”. Тази истината за човека Папата припомни чрез думите на големия мислител и учен Блез Паскал:


„Човекът е като тръстиката, най-слабата в природата, но е мислеща тръстика. Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го унищожи; достатъчен е един полъх или капка вода, за да го убият. Но ако все пак вселената го смачка, човекът винаги ще бъде по-благороден от онова, което го убива, защото умирайки знае превъзходството на вселената над него; вселената обаче не знае нищо”.