На генералната аудиенция Бенедикт ХVІ говори за древния теолог Беда Достопочтени и се помоли Европа да преоткрие своите християнски корени, за да бъде "по-хуманна"

Постоянни грижи за религиозното формиране, „за да се превежда в живота” това, което се отслужва на литургията. Това е едно от поученията за съвременните християни, което Бенедикт ХVІ извлече от писанията на Беда Достопочтени, представен на днешната генерална аудиенция, проведена на площад Свети Петър, като „една от най-видните фигури на късното Средновековие. Със своите трудове, каза Папата пред дошлите близо 20 хиляди верни, Достопочтеният Беда допринесе „за изграждането на една християнска Европа”.

*********
Богослов, библист, литургист и историк на Църквата. Беда Достопочтени е типичният за средновековието многообразен интелект, епоха в която ученият практикува едновременно и вещо различни дисциплини. Но той е също така и учител на християнски живот с голяма актуалност и днес, който още преди 1300 години призова институциите и социалния живот да взимат пример от Евангелските ценности. На него – живял в периода между седми и осми век в североизточна Англия – дължим поученията, които днес Бенедикт ХVІ определи като напълно подходящи за различните „състояния от живота” на християнина. Светият Отец подчерта преди всичко, че:

„На учените той припомня две съществени задължения: да изучват старателно прелестите на Словото Божие, за да ги представят по най-привлекателния начин на вярващите; да представят догматичните истини, като избягват еретичните усложнения и се придържат към „католическата семплота”, взимайки пример от малките и смирените, на който Бог разкрива тайната на Царството”.

На тези натоварени с пастирска отговорност, Беда Достопочтени дава съвет да придружават проповедта с изрази на народната набожност – като иконата, процесиите, поклонничеството – и да използват говоримия народен език. Към богопосветените отправя насърчението да се грижат за въздигането към Бог и съзерцанието, но също и за апостолата. Фермент, който за Беда Достопочтени се превръща в образа на тази „работна Църква”, „загоряла – пише – от тежката евангелска дейност”. Църквата, продължи Бенедикт ХVІ:

„e изпълнена с желанието да работи на други поля и лози и да установи между новите народи „не една временна шатра, а един устойчив дом”, т.е. да въведе Евангелието в социалната тъкан и културните институции. В тази перспектива свети Беда увещава вярващите миряни да бъдат усърдни в религиозното възпитание (…) Поучава ги как да се молят постоянно „превеждайки в живот това, което отслужват по време на литургията”.

На катехизиса, Бенедикт ХІV определи Беда като експерт по Свещеното Писание, „изтъкнат учител по литургично богословие”, бдителен историк на Църквата, на която очертава хронологията на първите шест Вселенски Събора и описанието на ересите през този период. Автор е също и на известната „Църковна история на английските народи”, която го превръща в „баща” на английската историография, но преди всичко – подчерта Папа Бенедикт ХVІ – в "баща" на една ново виждане за Църквата в изцяло христологичен смисъл, където Стария Завет намира своето обяснение в Христос:

„Основните черти на Църквата, които Беда обича да изтъква са: първо, нейната универсалност, разбирана като вярност към традицията в едно с историческото развитие, и като търсене на единството в многостранността, в различието на историята и културите. (…) Второ, апостоличността и римския примат: по този въпрос счита за най-важно да се убедят всички древни църкви в Шотландия да отслужват заедно според римския календар Възкресение Христово ”.

Бенедикт ХVІ завърши катехизиса – проведен за първи път след много месеци на площад Свети Петър – отбелязвайки огромното разпространение на творбите на Свети Беда в различни зони на средновековна Европа:

„Факт е, че със своите творби Беда ефикасно допринесе за построяването на една християнска Европа, в която различните народи и култури се обединиха помежду си, давайки и една еднородна структура, вдъхновена от християнската вяра. Нека се молим, за да може Бог да ни дари и днес личности подобни на Беда, които да подържат единен целия континет; да се молим за бъдем способни да преоткрием нашите общи корени и да бъдем строители на една изцяло хуманна и автентично християнска Европа”.