Научен симпозиум във Ватикана за новите граници на генетиката опасностите на генното инженерство

Да се установи дали в генетичните опити присъстват аспекти, които практически са една евгенетична дейност. Тази е целта на международния симпозиум имащ за тема: „Новите граници на генетиката и риска от евгенетика”, който ще се проведе на 21 и 22 февруари във Ватикана. Симпозиумът, организиран от Папската академия за живота, бе представен днес в пресцентъра на Светия Престол. Напресконференцията взеха участие монс.Рино Физикела, председател на Папската академия за живота, монс.Инясио Караско де Паула, от същата Папска академия за живота и проф. Бруно Далапикола, професор по медицинска генетика в университета „Ла Сапиенца” в Рим.

Генетичните достижения – каза монс.Физикела – принадлежат на постоянния и често пъти забързан технологичен прогрес, който изглежда няма повече граници: днес е възможно определянето на хиляди гени, което позволява познанието на различни болести и често пъти бива предлагана конкретната възможност да се лекуват наследствени патологии. Но всяко научно достижение носи винаги и неизбежно със себе си този двоен поглед, който показва едновременно красотата и трагедията. Различни научни програми, биологични и политически – обясни монс.Физикела – водят до „една етична оценка, особено когато се поддържа, че се осъществява една евгенетична дейност в името на един нормален живот:

„Този несъмнено ограничен, но присъстващ манталитет, счита „че има хора, чиято стойност е по-ниска от тази на другите, както по причина на тяхното условие на живот като бедност или липсата на образование, така и по причина на тяхното физическо състояние, например недъгави, психично болни, хора в така нареченото „вегетативно” състояние, възрастни хора с тежки патологии”.

„Един изтънчен езиков формализъм, добавен към една добра реклама подкрепена от големи икономически интереси – отбеляза монс.Физикела – губи от погледа подразбираните истински опасности и цели създаването на един манталитет, който не е повече в състояние да признае обективно присъстващото зло и да формулира една съответстваща етическа оценка”. Рискът от едно отклонение от генетиката – допълни – не е само един теоретичен апел, а за съжаление принадлежи към един манталитет целящ бавно, но неотменно да се разпространява. По-нататък Монс.Инясио Караско де Паула припомни главната цел на симпозиума:

„Главната цел е да се привлече вниманието на всички върху значителната полза, която можем да добием от генетичните изследвания, ако както изглежда коректно и желателно, биват насочени към тях както усилията на изследователите, така и обществените и частни инвестиции, преодолявайки изкушението на привидните къси пътища предложени от евгенетиката”.

Професор Бруно Далапикола се спря на последствията свързани с познанието на човешкия геном: много непреки познания на генетиката преди да бъдат експериментирани – каза професор Далапикола – биват излагани на „пазара на здравето и са предлагани на потребителите извън протоколите”, с които медицината би трябвало да се доближи до диагностичните новости. Признанието на биологичната променливост помага да се гледа „на всеки пациент не повече като на един номер, нито пък като на един обикновен продукт на генетичния кодекс, а като на една личност”:

„Налице е едно голямо възхищение от този научен прогрес, който наистина променя живота. Разбирането на биологичната основа на болните ни позволява да подобрим диагностиката. Но естествено е необходимо предпазливост и благоразумие в използването им, защото не всичко което е продавано като течащо злато, фактически може да донесе добро на човечеството”.

Отговаряйки на въпроси на журналистите, накрая монс.Физикела подчерта, че мисълта на Църквата и по теми свързани с началото и края на живота, не трябва никога да бъде отхвърляна:

„В едно светско демократично общество, инстанциите които присъстват на територията трябва да бъдат не само изслушвани. Самият законодател би трябвало да чувства нуждата да изслушва различните инстанции, за да стигне до формулирането на закони, които възможно повече да съответстват на това плуралистично общество, в което се намират и католиците”.