Монс. Равази отслужи тържествена литургия за Галилей: "съюза между наука и вяра е необходим за нашето спасение"

„Галилео Галилей с право бе наричан „божи човек”, защото успя да изучава науката през погледа на вярата”. С тези думи държавния ватикански секретар монс. Тарчизио Бертоне се обръна към присъстващите на литургията по повод 445 години от рождението на големия астроном Галилео Галилей. Литургияга пожелана от Wold Federation of Scientists,
отслужи тази сутрин в римската базилика Дева Мария на Ангелите монс. Равази, председател на Папския Съвет за Културата. „Галилей успя да разграничи правото на науката от това на вярата, необходими да нашето спасение” каза монс. Равази по време литургияга, която е важен знак в диалога между вярата и науката. Фактът, че именно монс. Равази отслужи литургията за юбилея на великия астроном, подчертава агенция SIR, ясно показва особеното внимание, което отделя Светия Престол на диалога с научния свят. Бенедикт ХVІ бе този, който неотдавна подчерта значението и специалната роля на Галилей в историята на науката и на Църквата. Именно по време на неделната молитва Ангел Господен на 21 Декември, Светия Отец напомни, че 2009 година е обявена за година на астрономията, защото съвпада с 400 годишния юбилей от първите наблюдения с телескопа на Галилей. "Научните работници, отбеляза Папата на 21 Декември, по примера на Галилей ни показаха богатството на Творението и по този начин ни приближиха до Господнето дело". Преди Бенедикт ХVІ, бе Папа Йоан Павел ІІ този, който през 1992 година има смелостта да отвори случая Галилей, който в годините се бе превърнал в символ на несъвместимостта между вярата и науката. В края на литургията ръководителя на групата предстванители от Международната Федерация на Учените, физика Антонио Дзикики, информира, че в Базиликата Дева Мария на Ангелите ще бъде поставена статуя на Галилео Галилей.