Консисторий за канонизацията на 10 блажени. Сред тях отец Дамян, "ангелът" на прокажените от Молокай

Църквата се подготвя за канонизацията на 10 нови светци през следващите месеци. В комюнике архиепископ Гуидо Марини, церемониер на Папските служби, събщи че в събота, 21 февруари, ще бъде свикан редовен открит Консисторий, на който кардиналите ще дадат своя глас за каузите за канонизиране. Сред фигурите на новите светци, седем мъже и три жени, изпъква тази на Йозеф Дамиан дьо Веустер, познат по-просто като „отец Дамян”, който в разстояние на 12 години, в края на 18 в. Бе апостол на прокажените на остров Молокай, в Хавайския архипелаг.

Трийсет и три хиляди прокажени. Толкова е броят на тези, които през 1967 г. са поискали от Папа Павел VІ да беатифицира техния ангел, „отец Дамян”, заразен от същата болест, но преди всичко един християнин пожертвал живота си сред отхвърлените, тези чиито вид кара хората да бягат от тях. Скоро ще бъде обявен за светец Йозеф Дамян дьо Веустер, роден във Фландрия през 1840 г. Постъпва в Конгрегацията на „Пресветите сърца на Исус и Мария”, а през 1864 г. прекосява света: 138 дена по море, за да стигне до Хонолулу, на Хавайския полуостров, който тогава все още не носи това име. Историята започва през 1873 г. Неговият епископ търси свещеници доброволци за острова лазарет Молокай, където правителството изпраща болните от проказа: предлагат се четирима за смени от 34 седмици и сред тях е отец Дамян, който пръв отива в Молокай. Повече не се завръща, защото правителството се опасява че е заразен и му забранява да напусне острова, където прокажените умират с висок ритъм. Отец Дамян се грижи за душите, умива раните, раздава лекарства, стимулира чувството за достойнство на болните, които се организират, обработват земята, създават сиропиталища. През 1885 г. се заразява и той. Когато умира, хилядите болни от проказа го погребват под едно дърво. През 1936 г. тленните му останки са върнати в Белгия.

Една съвсем различна история заради времето и мястото, но също така свързана със ситуация на отхвърляне е тази на поляка Зигмунд Шчесни Фелински, роден във Вожутин, днешна Украйна. През 1862 г. блаженият Папа Пий ІХ го назначава за архиепископ митрополит на Варшава, където монс.Фелински оказва решаваща дейност за духовното и морално възраждане на нацията. Основава Сестрите от Семейството на Мария, но заплаща резултата за провалената революция против царя от 1863 г. Заради неговата вярност към Рим е арестуван и депортиран в Русия. Прекарва 20 години в малко село на брега на Волга, където става апостол на католиците и на заточените в Сибир, успява дори да изгради една църква. Освободен е чрез застъпничеството на Светия Престол през 1883 г. но не му е позволено да се завърне във Варшава и прекарва последните 12 години от своя живот в диоцеза на Лвов, работейки непрекъснато за духовното благо на полските и украински селяни. Умира в Краков през 1895 г.

Дълга е редицата на бъдещите светци, живели като монс.Фелински през 19 в. Италианецът Арканджело Тадини от провинцията на Бреша, е свещеник и забележителен учител в началните класове, чувствителен към социалния аспект на евангелизацията. Създава една предачница, за да предотврати емиграцията на девойките от селото и един пансион за работничките. През 1900 г. основава Сестрите Работнички на Светия Дом от Назарет, монахини работещи обаче като истински работнички.

От Бреша е и сестра Гертруде Коменсоли, със светското име Катерина, която през 1882 г., 35-годишна, основава Института на Сестрите Обожателки на Пресветото Тайнство, институт посветен на формирането на младежите и обожанието на Евхаристията, който се разпространява в цяла Италия и в чужбина. Евхаристичното обожаване е също така център в мисията на неаполитанката Катерина Волпичели, основателка на Института на Рабините на Пресветото Сърце Исусово. Нейната общност става истински център за духовност: от него тръгва и блаженият Бартоло Лонго, оздравен физически, утвърден във вярата, за да започне своята голяма мисия в Светилището на Помпей. На Волпичели и на нейните дъщери бива поверена задачата да организират Обожания в катедралата на Неапол, когато на 21 ноември 1891 г. градът става домакин на Първия национален Евхаристичен конгрес.

Французойката Мари дьо ла Кроа, със светското име Жан Жюган, прекарва детските си години като слугиня в един дворец, където зрее нейното призвание: да помага на самотните възрастни. С една приятелка вземат под наем една къща и започва да приема в нея самотни и болни старци. Това е „ядрото” на Конгрегацията, която основава, Малките сестри на бедните.

Сред бъдещите светци фигурират и двама испанци. От бургос, където се ражда през 1911 г. е Мария Рафаел Арнаис Барон, който още като юноша решава да стане трапист. „Бог създаде Правилото за мен и мен за Правилото” споделя в писмо до своето семейство. Когато заболява от диабет е принуден да напусне любимото място на съзерцание, но иска и получава позволение да бъде отново приет като обикновен облат и умира само след 19 месеца и 12 дена престой в манастира. Многобройните духовни писма и мисли, които оставя днес правят от него един от най-големите мистици на ХХ век. От началото на 18 в. е Франсиско Кол и Гуитарт, доминиканец. В разстояние на четиридесет години се посвещава на проповядването на Евангелието в цяла Католония. Индивидуалните мисии и тези сред народа стават важен инструмент за религиозно обновление на обществото. Посвещава се по-специално на формирането на младите в най-бедните и отхвърлени места като ги поверя на Сестрите Доминиканки на Благовещението, които той сам основава през 1865 г.

Историите на други двама от бъдещите светци са свързани със Средновековието. По-древна е тази на Бернардо Толомей със светското име Джовани, който се ражда в Сиена през 1272 г. 40-годишен, след един дълбок религиозен живот, се оттегля в Анкона, в едно запустяло хълмисто място. С някои приятели копаят пещери, за да живеят в тях като отшелници. След няколко години те решават да се обединят и да живеят заедно на хълма Оливето, край Буонконвенто, на югоизток от Сиена. Тук през 1319 г. се ражда манастирът на Света Мария с бенедиктинско правило. Бернардо избира като пръв настоятел своя приятел Патрицио Патрици, но после се подчинява на монасите, които искат него като настоятел до края на живота му. Същевременно основава други десетина манастира. Така без да очаква става основател и глава на монашески орден, на познатите до днес „бели монаси”. С няколко години по-млад е португалецът Нуно Алварес Перейра. Като младеж става герой във войната и строител, чрез победа в битката на Атолейрос, на независимостта на Португалия от други царства на иберийския полуостров. Но и в неговия случай, е налице една радикална промяна на живота. След смъртта на съпругата му през 1423 г. Перейра изоставя оръжията и се оттегля до края на своите дни като брат мирянин, приемайки името Нуно де Санта Мария. Умира в неделята на Възкресение Христово на 1 април 1431 г. когато се е готвел да чете Страданието според Йоан.
Concistoro