В Рим българско клавирно дуо съживява канцонетите на Пучини

За една вечер разкошният салон на българското посолство в Рим се превърна в сцена за богатата и вълнуваща музика на Джакомо Пучини и Руджеро Леонкавало в изпълнение на клавирно дуо Ростислав Йовчев, клавир и Соня Маринова, сопран. Инициативата на Българския културен институт в Рим се състоя на 3 февруари, а повод бе 150-та годишнина от рождението на двамата големи италиански композитори, както и 130-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Италия. Музиката е привилегирован мост в културните отношения между двата народа, изтъкна посланик Атанас Младенов пред изисканата публика, сред която дипломати, политици и италиански културни дейци, заедно с представители на българската общност в италианската столица.


Мини концертът бе оригинален дар в родината на Пучини, тъй като включваше малко познатата част от неговото творчество – канцонетите, които са общо 17. Дванадесет от тях дуото предложи миналата година по време на Софийски музикални седмици, а сега в Рим още пет канцонети. Както и арията „Неда” от операта „Палячи” и известната канцонета „Матината” на Леонкавало. Музиката на двамата големи „веристи”, известна с високата комуникативност на техника, теми и сюжети, отново напомни дълбочината и силата на истинските човешки чувства, ставащи дефицитни в съвременния глобалиризан, технологизиран и кризисен свят.


Оригиналната идея за песенен "букет” на Пучини е на Соня Маринова, която през 2009 навършва 20 години активна сценична дейност. През 1989 започва като солист в Нациналната опера в София с „Травиата” на Верди, а Гена Димитрова я определя като „голямата Виолета на българската оперна сцена”. Освен на по-големите оперни сцени в Европа, Маринова е солист за няколко сезона в прочутия Metropoliten:


Как дойде идеята за песните на Пучини?
"Отдавна бях чувала че Пучини има песни, което беше изключелно интересно за мен, тъй като е известно че той е оперен композитор, пред всичко. Любопитна бях да разбера какви са тези песни и издирих нотите, което не беше лесна задача, защото трябваше да ми ги изпратят от Италия. От общо седемнадесет песни избрах десет, които най-много ми харесаха и които представихме в София и Рим. Любопитно е съвпадението на годишнините и на Пучини и на Леонкавало, които както е известно са били приятели и са творили в стила на веризма.


През 2009 вие навършвате 20 годишна сценична кариера. Какво остава в сърцето ви от вашата голяма и разнообразна творческа дейност?
"Музиката ми е дала изключително много и тя е моя живот и моя съдба. Не мога да живея без нея. Страшно много ми е дала, но и аз самата много съм дала на работата си. Много ви се иска пътят на артиста да бъде по-лек, но уви, не е така. Това е било и продължава. Сега са трудни времена за изкуството, не само за България, а изобщо. В тези кризисни моменти, като чели изкусвото отива на заен план, особено за България, която се намира в сериозна криза. Но аз съм убедена, че всичко това ще премине, защото без изкуство не може. Това е един приоритет и трябва да бъде приортет, защото изкуството гради духовно едно общество.


А коя е остава любимата ви роля
"Травиата си остава любимата ми роля. Може би не случайно е толкова много в сърцето ми, защото много съм дала. От по-новите, тъй като моя репертоар е драматичен, остава Тоска.


Предстоящи творчески планове?
Подготвям един рецитал с песни на Ференц Лист, който ще бъде врамките на фестивала на изкуствата в НДК в София. Обиквовено много прецизно подбирам програмата, защото искам най-доброто и да го усетя със сърцето си, за да може оттам да достигне до публикатата.
 
Освен активна концертна дейност, вие и преподавате. Кое е най-важното което трябва да знаят вашите ученици?
"Опитвам се да ги мотивирам, особено младите хора, да бъдат всеотдайни и да влагат много обич и труд, защото оперното изкуство е много трудно поприще. Всичко в тяхното изпълнение трябва да бъде прецизно. Да държат на културата си, преди всичко, и да градят всичко комплексно, защото за да бъде на високо ниво, всичко трябва да върви ръка за ръка.


А какво бихте им пожелали, особено на младите хора?
"Да бъдат по-малко меркантилни, защото изкуството не търпи това".


През настоящата година Ростислав Йовчев навършва 25 години сценична дейност. Победител е в многбройни национални и международни конкурси, а разнообразния му репертоар преминава границите на различни епохи и стилове, включително малко познати опери на Бетовен, Чайковски и Барток, както и испанска музика за пиано:


"Смятам, че песните в един миниатюрен стил, разкриват интонационното богатство на гения на Пучини. Може би, един смален вариант на неговите арии. Един своеобразен български принос в родината на Пучини, като се постарахме освен всичко друго, да покажем проекцията на тези песни в италианската камерна музика. До голяма степен те излизат от духа на веризма и в някои отношения, особено що се касае до клавирния акомпанимент, се приближават до погледа на ипресионистите. Тази проекция се разпростира в ХХв. по този особен начин, когато стиловете преминават границите - не само италиански, френски и немски, а с широкия поглед към душевността на съвременния човек, не можем да ги определяме само като италиански, а като майсторски образци на европейската музика".