Човешки живот

„Необходимо е енергично да се защитава неоспоримото и върховно достойнство на човешкия живот”. Това подчертава Бенедикт ХVІ в посланието си за Световния ден на болния, който се чества на 11 февруари.

За Бенедикт ХVІ човешкият живот винаги е изпълнен със смисъл, дори и в най-мъчителните и драматични обстоятелства. Именно поради това в моментите, когато не е защитен и изоставен, този живот трябва да бъде закрилян.

Точно преди една година, по време на неделната молитва Ангел Господен, Светия Отец отново се спря на скъпата за него тема за човешкия живот, видян като дар който трябва да бъде уважаван, закрилян и насърчаван:

„Всеки, според своите възможности, професионализъм и компетентност, подчерта Бенедикт ХVІ, трябва да се чувства подтикван да обича и да служи на живота от неговото начало до естествения му край. Задължение на всеки е да приема човешкия живот като дар, който да бъде зачитан, защитаван и насърчаван, още повече когато той е слаб и се нуждае от внимание и грижи, както преди раждането, така и в неговия краен етап”. Папата се присъединява към италианските епископи, които окуражават всички онези, които с умора, но и с радост, без много шум и с голямо посвещение, полагат грижи за възрастни или недъгави близки, и към тези които посвещават редовно част от своето време, за да помагат на хората от всички възрасти, чиито живот е затруднен от многобройни и различни форми на бедност”.

Достатъчно е да си припомним неговата известна формулировка в защита на човешкия живот от неговото зачатие до естествения му край: „принцип който не подлежи на преговори”. Този пасаж от обръщението на Бенедикт ХVІ по време на посещението му в Австрия през септември 2007 година, произнесено пред официалните власти, показва много добре неговата чувствителност относно достойнството на човешкия живот и неговата неприкосновеност.

„Силно съм разтревожен съм от така наречения дебат за „активната помощ за смъртта. Съществува опасността един ден да бъде упражнен недвусмислен натиск върху тежко болните или възрастните хора, за да поискат смъртта или сами да я предизвикат. Правилният отговор към страдащите в края на живота е нежност и внимание; придружаване към смъртта - което може да бъде и с помощта на палиативната медицина – а не чрез „активната помощ за смъртта. Основното човешко право, предполагащо всички други права, е правото на самия живот”.

Неговата безспирна борба в защита на живота бе още веднъж подчертана в посланието по повод Световния Ден в защита на живота, произнесено на 4 Февруари 2007 година по време на молитвата Ангел Господен:

„Присъединявам се към италианските епископи за да подновя моя апел, многократно отправян и от моите предшественици към човеците с добра воля да приемат голямата тайна на живота. Животът е дело на Бог, и не може да бъде отнет на никой, дори и на най-малкото и беззащитно създание, още повече когато то е носител на неизлечими болести. Приканвам да не се изпада в заблуждението, че може да се разполага с човешкия живот, имайки правото да се „легитимира неговия естествен край, чрез практикуването на евтаназията, прикривайки я зад завесата на човешкото милосърдие”.

Обръщайки се към медиците, участници в Конференцията за грижата за болните в крайния стадий, Бенедикт ХVІ отправи силен апел: „Зачитайте живота”, изисквайки от правителствата конкретни мерки.

По време на Аудиенцията с Дипломатическия Корпус на 7 януари 2008 година в своето обръщение Светия Отец отбелязва, че новите граници на биоетиката, изискват моралното използване на науката:

„Църквата, никога не забравя, че всяка ценност или право имат за център човека и неговото ненакърнимо достойнство. Именно сакралността на неговия живот е все още твърде често е предмет на “атаки” преди и след раждането. Бих искал заедно с много изследователи и учени да обърна внимание, че новите граници на биоетиката не налагат избор между науката и морала, а по-скоро изискват една морална употреба на науката. От друга страна (...) изказвам задоволство, че на 18 декември Общото събрание на Обединените нации прие резолюция с призив към държавите да учредят мораториум за прилагане на смъртното наказание. Моето пожелание е тази инициатива да стимулира обществените дебати за сакралния характер на човешкия живот”.
 
Бихме могли да говорим и да дадем още много примери от поучителната власт на Папа Бенедикт ХVІ в защита на човешкия живот. Неговия понтификат е белязан с постоянното застъпничество поощрение на живота във всеки един негов аспект. Но предпочитаме да завършим с думите от Съборната конституция от Втория Ватикански Събор Gaudium et Spes. Събор, който величествено потвърди изключителното достойнство на човешката личност и преди всичко на неговото прави на живот. Вторият Ватикански Събор, на който Бенедикт ХVІ е ревностен защитник, изобличи престъпленията срещу живота, нариайки ги един вид учайство: „геноцида, аборта, евтаназията и доброволното самоубийство. Всичко това което накърнява човешкото достойнство като нечовешките условия на живот, робството, проституцията, черния пазар на жени и деца; всичко това, и други подобни неща, са без съмнение срамни и накърняват името на Създателя”. (GS 27)
Светла Чалъкова