Нота на Държавния Ватикански секретариат относно отменянето на отлъчването на епископите от Братството Свети Пий Х и за негационистките декларации на монс.Уилямсън

„Епископ Уилямсън, за да бъде допуснат до епископски функции в Църквата, трябва да се отрече по абсолютно ясен и публичен начин от своите позиции относно Холокоста, с които Светият Отец Папата не е бил запознат в момента на отменянето на отлъчването”. Това твърди Държавният секретариат на Светия Престол в нота разпространена „след реакциите предизвикани от неотдавнашния Декрет на Конгрегацията за епископите, с който се отмени отлъчването на четирима йерарси от Братството Свети Пий Х и във връзка с негационистките или редукционистки декларации за Холокоста от страна на епископ Уилямсън от същото Братство”. В нотата Държавният секретариат изяснява „някои аспекти на случая”. Преди всичко „отменянето на отлъчването”. Декретът на Конгрегацията за епископите, се чете в нотата, „бе акт, с който Светият Отец отговори благосклонно на исканията от страна на генералния настоятел на Братството Свети Пий Х. Негово Светейшество пожела да отмени една пречка, която спъваше да се отвори вратата на диалога. Сега той очаква съответна благоразположеност да бъде изразена от четиримата епископи в пълно приобщение към доктрината и дисциплината на Църквата”.

Държавният секретариат припомня, че „тежкото наказание на отлъчването, наложено на споменатите епископи от 30 юни 1988 г. и обявено формално на 1 юли същата година, бе последствие от тяхното незаконно ръкоположение от страна на монс.Марсел Льофевр. Отменянето на отлъчването освободи четиримата епископи от едно тежко канонично наказание, но не промени юридическото положение на Братството Свети Пий Х, което в настоящия момент не се ползва с каноничното признание на Католическата Църква. Също така и четиримата епископи, въпреки че са освободени от отлъчването, нямат канонична функция в Църквата и не заемат законна служба в нея”. В нотата се подчертава, че „необходимо условие за бъдещото признаване на Братството е пълното признаване на Втория Ватикански събор и вероучителстването на папите Йоан ХХІІІ, Павел VІ, Йоан Павел І, Йоан Павел ІІ и на самия Бенедикт ХVІ”. Както е посочено в Декрета, „Светият Престол няма да пропусне да задълбочи по подходящ начин със заинтересованите все още отворените въпроси, така че да се стигне до пълното и удовлетворително разрешение на проблемите, дали начало на това болезнено разделение”.

Относно „декларациите за Холокоста”, Държавният секретариат подчертава, че „позициите на монс.Уилямсън са абсолютно неприемливи и твърдо отхвърлени от Светия Отец, както той сам отбеляза на 28 януари, когато позовавайки се на жестокия геноцид, подчерта своята пълна и неоспорима солидарност с нашите братя получили Първия Завет. Той заяви, че паметта от този жесток геноцид трябва да наведе „човечеството да се замисли за непредвидимата сила на злото, когато завладее сърцето на човека”, допълвайки че Холокостът остава „за всички едно предупреждение против забравата, против отричането или редукцията, защото насилието против едно само човешко същество е насилие против всички”. Епископ Уилямсън, за да бъде допуснат до епископски функции в Църквата, трябва да се откаже по абсолютно недвусмислен и публичен начин от своите позиции относно Холокоста”. Папата, заключава Държавният секретариат, „насърчава всички верни да се молят, за да може Господ да осветли пътя на Църквата. Да нараства ангажиментът на пастирите и на всички верни в подкрепа на деликатната и тежка мисия на Светипетровия приемник, като пазител на единението в Църквата”.