Първият след Единствения

Както живота на Свети Петър, така и този на свети Павел, е част от историята на зараждащата се Църква. От многото профили изградени за „тринадесетия апостол” през тези 2000 години от неговото рождение на преден план изпъква Свети Павел, като една изключителна личност, след тази на Христос. Но също и много противоречиви мнения отнасящи се за него.

Често можем да прочетем за него, че е изключителен богословски гений, който пръв успява да приеме и предаде цялостния спасителен план на Христос; още в първите години на християнството бива определен, като неуморим мисионер за Христовото послание на всички народи и като учител на „здрава” пасторална доктрина; като мистик-вдъхновител на християнството, като религия на милосърдието и девствеността; като славен мъченик в Рим.
Недостатъчното познаване на Свети Павел довежда някои учени до твърдението, че той е противник на Свети Петър, преди всичко в Йерусалимската църква. Но има и такива, които твърдят, че е носител на фалшиво евангелие, първия еретик в християнската история.

Но кой е наистина Свети Павел? Документалните извори, от които черпим познания за Апостола ни показват една от най-известните, живи и ясни личности в зараждащата се Църква. Тези извори биват разделени на три основни групи от съвременните библисти.
Първият и най-важен извор са седемте послания на Апостола, които се считат за автентични, или по-точно написани от самия Апостол в първите 50 години на първи век. В тези послания намираме най-голямата информация за неговата личност, било то от личен характер било за неговия богословски гении. Тези послания са: Първото послание до Солуняните, Второто Послание до Коринтяните, Посланието до Филипяните, Посланието до Филимон, Посланието до Галатяните и Посланието до Римляните.
Вторият извор, от който черпим информация за тази изключителна личност са шестте послания, които биват считани от негова традиция, или по точно присъдени на различни личности от неговите ученици, но в които бива вярно отразен начина на мислене на техния учител. Тази практика си среща често в древността. Липсата на принадлежност на апостола за тези послания бива обоснована на стилистични разлики които се срещат и на разлика във вижданията, отнасящи се преди всичко за Христос и Църквата, но също и от не хармоничната последователност на биографичните събития в неговия живот. Тези послания са Второто Послание до Солуняни те, Посланието до Колусяните, Посланието до Ефесяните, Първото и Второто Послание до Тимотей и Посланието до Тит.
Третият извор са Деянията на Апостолите, които от глава 13 се превръщат ако можем да кажем в „Деянията на Павел”, защото обхващат периода от неговото обръщане по пътя за Дамаск до неговото пристигане в Рим като затворник. Също и тук можем да намерим някой несъответния в събитията от неговия живот и мислене, но това се дължи на автора на Деянията на Апостолите, Свети евангелист Лука, който завършва тази книга през 80 години на първи век и не винаги е придружавал свети Павел по време на неговите пътувания.

Първата информация, която имаме за Апостол Павел е от Деянията на Апостолите. В нея се чете „Аз съм юдеин, родом от Тарс, гражданин на този известен киликийски град”. (Деян. 21, 39; 22q 3). Тарс се намира между Анатолия и Сирия, в днешна южна Турция. По онова време Тарс е била столица на римската провинция Киликия, културен-политически и социален център със смесен религиозен живот. Семейството на Павел е еврейско от племето на Вениамин, и принадлежи на местната израелска дяспора, белязана от един силен прозелитизъм.

Кога е роден Свети Павел? В началото на християнската ера, между 7 и 10 година, според това което самия Апостол казва за себе си, определяйки се вече в напреднала възраст, когато пише посланието до Филемон през 63 година, и бидейки млад когато бива убит свети Стефан през 35-36 година, на която смърт Павел присъства лично.

Бидейки от еврейско семейство, при неговото рождение му бива дадено еврейското име Саул, на първия цар на Израел, име което намираме в Деянията на Апостолите. Но тъй като е роден в римска провинция, и следователно е римски гражданин Апостола получава и римското име Павел, с което се представя след неговото обръщане по пътя за Дамаск.

Какво друго знаем за Апостола. Ето какво ни казва той самия за себе си в Посланието по Филипяните: „обрязан в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин, по ревност - гонител на Божията църква, по правдата на закона - непорочен. Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда” (Фил. 3, 5-7).

От тази „визитна картичка” представена ни от Апостола можем да забележим, че Саул, който по пътя за Дамаск, се превръща в Павел, не е променил своя темперамент или характер. С Божията помощ, успя да насочи своите физически и духовни сили към една нова цел: да придобие Христос, както той бе придобит от Христа (Фил. 3, 8).

Именно тук се крие тайната на щастието за всяко едно човешко същество: да намери центъра на своите пориви, към който да ориентира своя живот. Само тогава всичко, или почти всичко може да стане по-ясно и лесно, успявайки да преодолее и най-трудните изпитания, които живота му предоставя.