Послание на Бенедикт ХVІ за Великите пости: постът "разтваря сърцето за любовта"

Истинският пост има за цел да не се живее повече сами за себе си, а да се отворят сърцата за Бог и за ближния: това твърди Папа Бенедикт ХVІ в посланието за Великите пости 2009 в което насърчава да бъде преоткрита тази древна покаятелна практика. Посланието бе представено днес на във Ватиканския пресцентър, а тази година избраната от Папата тема е по Евангелието на Матей (4,2): ”Исус, след като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня”. На пресконференцията взеха участие кардинал Пол Кордес, председател на Папския Съвет „Cor Unum”, и г-жа Жозет Шииран, изпълнителен директор на програмата на Световната организация по прехраната към Обединените Нации.


Светият Отец насърчава да се преоткрият ценностите и дълбоките корени на християнския пост. Не става въпрос за една моралистична практика, за строгото спазване на един религиозен закон със сърце отдалечено от Бог, както са правели фарисеите. Нито пък става въпрос за „една терапевтична грижа за собственото тяло” както налага това една известна култура „белязана от търсенето на материалното благополучие”. „Разбира се, – твърди Папата – постът се отразява благоприятно на физическото състояние, но за вярващите той е на първо място една терапия за изцелението от всичко, което им пречи да съпоставят самите себе си на волята Божия”. Както казва Исус „отговаряйки на сатаната в края на 40 дни прекарани в пустинята ... не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста” (Мт 4,4). Истинският пост цели да яде ‘истинската храна‘, която е да се върши волята на Отца”. Постът на тялото се превръща в „глад и жажда за Бог”. Той е една форма на аскетизъм, която помага „да се избягва греха и да се расте в единението с Господа” както сочи свети Августин, „който добре познаваше своите отрицателни наклонности, които определяше като „мъчителен и заплетен възел”. Тази аскетична практика става „едно духовно оръжие за борба против всяка евентуална безпорядъчна привързаност към нас самите. Доброволното лишаване от удоволствието на храната и на други материални блага – подчертава Бенедикт ХVІ – помага на Христовия последовател да контролира аспектите на природата отслабена от първородния грях, чиито негативни ефекти засягат цялата човешка личност”. Следователно, посланието е една покана към умереност, както насърчава един древен великопостен литургичен химн: „Да ползваме въздържано думи, храна, пития, сън и игри и да бъдем по-бдителни. Една форма за умъртвяване на собствения егоизъм, която подхранвана от молитвата и следвана от милостинята, отваря сърцето за любовта към Бог и към ближния. Наистина, постът не е самоцел: той е „свободния избор да се лишиш от нещо, за да помогнеш на другите”. Така – твърди Папата – „ще покажем конкретно, че ближният намиращ се в затруднение не ни е чужд”. От тук насърчението към енориите и църковните общности „да поддържат живо” вниманието към братята, насърчавайки „специални волни помощи” по време на Великите пости, за да се даде на бедните това, което е спестено благодарение на поста.