Папата откри новата съдебна година на Църковния трибунал: внимание към увеличаването на декларации за анулиране на бракове

Необходимо е да се обърне внимание на „прекаленото увеличаване” на декларациите за анулиране на бракове „под претекста за някаква психическа слабост или някаква прибързаност от страна на тези, които го сключват”: това заяви днес Светият Отец Папата откривайки Съдебната година на Ватиканския църковен трибунал. „Това, което е поставено на карта – каза Бенедикт ХVІ – е самата истина за брака”.

Светият Отец се позова на думите на Йоан Павел ІІ казани преди 20 години за психическото несъответствие като една от причините за анулиране на сключените църковни бракове (5 февруари 1987 и 25 януари 1988 г.). И си задава въпроса: „до каква степен тези думи са съответно приемани от църковните трибунали”. „Пред очите на всички стои – каза – един фактически проблем, който продължава да бъде с голяма актуалност”:

„В някои случаи може за съжаление да се почувства като още жива нуждата, за която говореше моят почитан предшественик: тази да се предпази църковната общност „от скандала да види практически разрушена ценността на християнския брак от прекаленото и почти автоматическо умножаване на декларации за анулиране на бракове, в случай на разпадане на брака, под претекста за някаква прибързаност или психическа слабост на сключващия го” (Рота Романа, 5.2.1987)”.

Бенедикт ХVІ призовава „вниманието на правните дейци върху необходимостта да третират случаите с дължимата задълбоченост, изисквана от служенето на истината и на любовта, което е свойствено на Църковния съд”. И припомня някои принципи за разграничаване на валидността на брака без да се смесват неустойчивостта и трудностите. „Една истинска неустойчивост – каза цитирайки Йоан Павел ІІ – ‘е мислима само в присъствието на сериозна форма на аномалия’, която –налице още по времето на брака – ‘трябва да засегне съществено способностите да се разбира и/или да се желае‘” и следователно правото свободно да се избере положението на живот. Аномалия, която трябва да предизвика „не само една голяма трудност, но също така и невъзможност да се отговори на задачите свързани със съществените задължения на брака”. Според Папата „е нужно... да се преоткрие от положителна гледна точка способността, която по принцип всяка човешка личност има да се ожени по силата на самата своя природа на мъж или на жена:

„Рискуваме да изпаднем в един антропологичен песимизъм, който в светлината на днешната културна ситуация, счита за почти невъзможно жененето. Като се има предвид, че тази ситуация не е еднаква в различните части на света, не могат да бъдат смесвани с истинската съгласувана неспособност реалните трудности, в които се намират мнозина, особено младежите, стигайки до мнението, че брачният съюз е обикновено немислим и невъзможен. Напротив, потвърждаването на присъщата човешка способност за брака е именно отправната точка, за да се помага на двойките да открият естествената природа на брака и мястото, което заема в спасителния промисъл”.

„Това, което в крайна сметка е поставено на карта – подчерта Папата – е самата истина за брака”, чиято валидност „не зависи от по-нататъшното поведение на съпрузите”, а от способността им да сключат брачната връзка:

„Тази способност не се измерва във връзка с дадена степен на екзистенциална или чувствена реализация на съпружеския съюз посредством изпълнението на съществените задължения, а във връзка с фактическото желание на всеки от сключилите го, което прави възможно и действително това реализиране още от момента на брачния съюз”.

„Различно е – допълни Папата – в редукционистката оптика, която не признава истината за брака, фактическото реализиране на един истински съюз на живот и на любов, който става съществено зависим само от случайни фактори, а не от упражняването на човешката свобода подкрепяна от благодатта”.

„Очевидно някои антропологични „хуманистични” течения, насочени към самореализирането и егоцентризма идеализират дотолкова човешката личност и брака, че стигат до отричането на психическата способност на много хора, базирайки се върху елементи, които не съответстват на съществените изисквания на брачния съюз”.

„Причините за анулиране поради психическо несъответствие – заключи Папата – изискват по принцип съдията да се опира на помощта на вещи лица, за да установи съществуването на едно истинско несъответствие, което е винаги едно изключение от естествения принцип на необходимата способност за разбиране, решаване и реализиране на дарението на самите себе си, от което се ражда брачната връзка”.