Генерална аудиенция на Бенедикт ХVІ: остра присъда над Холокоста и пълна солидарност с братята евреи

Категорична присъда над всяка теза, отричаща Холокоста, отправи Бенедикт ХVІ на днешната генерална аудиенция във Ватикана. Папата обясни и своето решение за отмяната на отлъчването на четиримата епископи от Братството "Св.Пий Х", призовавайки за вярност към Втория Ватикански събор. Бенедикт ХVІ изрази и своята "радост" от избора на митрополит Кирил за нов Патрирах на Руската православна църква: "Призовавам над него светлината на Светия Дух за благородно служение на Руската православна църква - каза Папата - поверявайки го на специалната небесна заклира на Божията Майка".Папският катехизис бе посветен на Посланията на Св.Павел до Тит и Тимотей.


*********
По време на генералната аудиенция Папата припомни проповедта за началото на своя понтификат, където многократно бе подчертано, че главното задължение на Пастира е „усилието за единство”. В линия с това задължение, което по особен начин определя неговата роля на Приемник на Свети Петър, Бенедикт ХVІ определи своя жест за премахването на отлъчването на четиримата епископи, последователи на монс. Льофебр, като „жест на бащинско милосърдие”:


„Защото не еднократно тези йерарси показаха тяхното страдание от ситуацията, в която се намират. Надявам се този мой жест да бъде взет от тях като пример в усилията им, за постигането на пълното единение с Църквата, свидетелствайки по този начин тяхната истинска вяра и признателност към поучението и авторитета на Папата и Втория Ватикански Събор”.

Спомняйки си свето посещение в Концентрационния лагер Освенцим, отправи мощен апел:
„С обич подновявам моята пълна и неоспорима солидарност с нашите братя евреите, с които Бог сключи своя Първи Завет. Нека спомена от Холокоста, да подпомогне на човечеството да се замисли върху непредвидимата сила на злото, когато то завземе човешкото сърце. Холокоста е като предупреждение за всички против забравата и отричането, защото насилието върху само едно човешко същество е насилие върху цялото човечество. Насилието не трябва повече наранява човешкото достойнство”.

В коментара на посланията на Свети Павел от Тит и Тимотей, които бяха в центъра на днешния Папски катахизис, Бенедикт ХVІ подчерта присъствието в тях на „същността на католическата структурата”, а именно че „Писанията и тяхното известяване са едно цяло”, защото „до доктриналната структура трябва да бъде поставена личната структура, или апостола като свидетел на евангелското послание”.

По този начин, Папата сентитезира днешните послания, в които ясно изпъкват две главни теми. Първата тема е белязана от призива „Светото Писание да се чете по духовен начин”, а именно като слово на Светия Дух, чрез което можем да познаем Господа и Неговото присъствие в човешката история”.


„Днес често се срещат хора, които четат Светото Писание, като обект на историческо любопитство, а не като слово на Светия Дух, в което можем да чуем Божия глас и познаем Неговото присъствие в историята. Само с помощта на Светия Дух,можем да извлечем светлината, която ще ни помогне, както казва Апостол Павел във Второто Послание до Тимотей „за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело” (2 Тим 3. 16-17).


Втората водеща тема на Посланията е отдаването на особено внимание на опазването наследството на вярата, а именно на апостолската традиция на вярата, която:

„Трябва да бъде опазена с помощта на Светия Дух, и която трябва да бъде считана като критерии за верността към евангелското послание”.

В тези две водещи теми, се вижда много добре оформянето на християнската общност, която намира своите корени в истината на вярата, на която е хранителка Църквата.

„Църквата има съзнанието за самата себе базирайки се на човешките термини, като дом и семейство. В нея особено място заемат епископите, които както пише Апостола не трябва да занемарят дарбата, която е в тях и им бе дадена чрез пророчество с възлагане на ръцете от свещениците”. (1 Тим 1, 14).

 
Епископът, завърши Папата, е като баща за църковната общност, която му е поверена, и трябва да бъде бдителен за учението и свидетелството на вярата пред човеците.