Генерална аудиенция на Папата: с Христос страхът изчезва, а Творението бива зачитано. Специален поздрав към Световната среща на Семействата в Мексико

Христос не се бои от евентуална конкуренция, тъй като стои над всякаква форма на власт, която може да унижи човека, давайки възможност на човека да бъде част от Неговото Тяло, Църквата, което означава да бъде защитен от всякакви нещастия и беди. Това „изключително позитивно и плодотворно послание”, дошло до нас чрез посланията на Св.Павел до Ефесяни и Колосяни, бе в центъра на папския катехизис, който Бенедикт ХVІ представи на днешната генерална аудиенция. Пред повече от 4000 вявращи и поклонници от цял свят, събрани в аулата Павел VІ, Папата подчерта, че ако сме обединени в Христос, не трябва да се стархуваме от никакъв враг и беда. Синтезът на папския катехизис бе представен на седем езика, а в края на аудиенцията Папата отправи специален поздрав към участниците в VІ Световна среща на Семействата, която от днес сепровежда в мексиканската столица:
„Нека това важно църковно събитие още веднъж да покаже красотата и стойността на семейството и даде на всички нови сили в полза на тази незаменима клетка на обществото и Църквата”.
 
В пълен синхрон с казаното за семейството, Папата се приближи и лично поздрави малкия Пиетро Скилиро, чудодейно излекуван чрез небесното застъпничество на Блажените Луи и Зели Мартен, родители на Света Тереза на Младенеца Исус, които Папата обяви за Блажени на 19 октомври миналата година и чиито реликви са изложени тези дни във ватиканската базилика.

*********
„Посланията Близнаци”, както ги наричат тълкувателите на Светото Писание, бяха отново в центъра на размишленията по време на папския катехизис. В действителност, те имат общ начин на изразяване и повече от една трета от текста на Свети Павел написан до колосяните, може да се намери в посланието до Ефесяните. Но преди всичко, това са Послания, които предлагат същността на някои основни понятия в двехилядната поучителна власт на Църквата, като например: Христос „глава на Църквата (водач, но също и оживителна сила) (Кол, 2,18-19 e Еф.4,15-16), Христос Господар на вселената (Кол. 1,21; 2,15), Църквата като Христова годеница (Еф. 5,25). По време на генералната аудиенция, Бенедикт ХVІ разгледа подробно тези опорни точки в учението на Свети Павел, потвърдени чрез двете послания:

„ Те са едно изключително положително и плодотворно послание, че Христос не се страхува от евентуален съперник, защото е стои над всякаква форма на власт, която се опитва да унизи човека. Само Той „ни възлюби и даде себе си за нас”. За това ако сме единни с Христос, не трябва да се страхуваме от врага и от каквито и да е беди; това означава, че трябва да бъдем здраво прикрепени към него. Смятам, че това е важно за нас, ако трябва да се научим да се съпротивяваме на трудностите, защото той е над всяко господство, Той е истинския Господар на Света”.

Бидейки, „следа Божия”, Христос е Господ и на вселената, подчерта Светия Отец, напомняйки византийската иконография, която често Го изобразява – в църковните абсиди – в ролята на Вседържител, „стоящ над целия свят” (Еф. 1,20; Кол. 3,1). Едно виждане, отбеляза Папата, „което е разбираемо от страна на Църквата” по две причини:

„Било то защото Църквата признава, че Христос е по-голям от нея, тъй като Неговата власт се простира отвъд нейните граници, било то защото само, Църквата а не Вселената, е определена като Тяло Христово. Това означава, че ние трябва да гледаме положително на земната действителност, защото Христос я събира в себе си. Същевременно трябва живеем в пълнотата на нашата особена църковна идентичност, която най-добре се уподобява до идентичността на самия Христос”.

Типично за тези две послания е понятието „тайна”. Срещаме го като „Христовата тайна” (Еф. 3, 4; Кол. 4,3), като „тайната на Бога и Отца и на Христа, в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Кол. 2, 2-3).
Тя е знак на „неведомия божии план за съдбата на човека, на народите и на света”, и за нея Светия Отец прикани вярващите да отворят повече очите на сърцето си, отколкото на разума:
„С този начин на изразяване двете Послания ни казват че в Христос се намира пълнотата на тази „тайна”. Ако сме с Христос, дори и да не можем интелектуално да разберем всичко, ние знаем че сме в сърцето на „тайната” и вървим по пътя на истината (…). И признавайки че по-голяма част от нещата са отвъд пределите на нашите рационални възможности, трябва да се доверим на смиреното и радостното съзерцание не само на разума, но и на сърцето. Църковните Отци ни казват, че чрез любовта и сърцето се разбира повече, отколкото с разума”.

Следователно, завърши Папата, в нашия ново езичен свят пълен със страхове, Христовото господство често ни учи, да не се страхуваме и да придобием едно правилно отношение с Творението Божие:
„Ако осъзнаем, че вселената носи Христовия печат, ще се научим да се отнасяме правилно към нея и нейните проблеми за съхранение. Ще се научим да я гледаме с разума, но с разум воден от любовта, смирението и почитта, които ще ни позволят да постъпваме по правилния начин. Ако осъзнаем, че Църквата е Христовото Тяло, че Христос даде живота се за нея, ще се научим да живеем в Христос братската любов, която ни свързва с Бог и ни помага да виждаме в ближния лика на Христос, самия Христос”.