Папата към дипломатите акредитирани към Светия Престол: “мирът е далеч, но не трябва да се обезкуражаваме! Днес, повече от всякога, е заложена съдбата на планетата”

Днес във Ватикана се проведе традиционната среща между Папата и акредитираните дипломати към Светия Престол за размяната на новогодишни пожелания. Словото на Бенедикт ХVІ бе една панорама на главните международни събития, видяна в светлината на тайната и надеждата от Рождеството на Господа. За всички, Папата изпроси от Всевишния „една година, изпълнена със справедливост, спокойствие и мир”. В настоящия момент, Светия Престол има сключени дипломатически отношения с 178 държави, както и с Европейските институции и Малтийския Суверенен Военен Орден. Освен това и отношения със специфичен характер с Руската Федерация и Организацията за Освобождение на Палестина.Светия Престол участва и в международни организации и междуправителствени организми.

Първата мисъл на Папата бе „преди всичко за тези, които страдат поради силни природни бедствия, особено във Виетнам, Бирмания, Китай и Филипините, в Латинска Америка и Караибите, в Колумбия и Бразилия, или пък по причина на кървави национални или регионални конфликти, или по причина на терористични атентати, сеещи смърт и разрушение в страни като Афганистан, Индия, Пакистан и Алжир. Въпреки многобройни усилия – каза Светият Отец – така желаният мир е все още далеч! Пред всичко това не трябва да се обезкуражаваме, а да удвоим усилията си за да насърчим сигурността и развитието”. В този смисъл припомни, че „Светият Престол пожела да бъде сред първите, които подписаха и ратифицираха ‘Конвенцията за касетъчните бомби’, един документ чиято цел е да засили международното хуманитарно право”. Папата гледа „със загриженост” на „симптомите на кризата, които изпъкват в сектора на разоръжаването и на ядреното неразпространение”, разкривайки че „военните разходи отнемат огромни човешки и материални ресурси от програмите за развитие”, минирайки мирните процеси.

Папата насочи вниманието към „много големия брой бедни на планетата”: „за да се изгради мира – посочи Бенедикт ХVІ - трябва отново да се даде надежда на бедните” и на многобройните семейства засегнати от икономическата криза. „Спешно е необходимо – подчерта Папата - прилагането на ефикасна стратегия, за да се победи глада и се улесни земеделското развитие на местно ниво, особено там, където процентът на бедните в развитите страни се увеличава”. Бенедикт ХVІ даде висока оценка на срещата в Доха за финансиране на развитието. За една здрава икономика, допълни, е „нужно е изграждането на ново доверие”, което може да стане възможно само ако се зачита „вроденото достойнство на човешката личност”. За Папата това е „ангажираща цел, но не и утопия! Днес, повече от всякога е заложена съдбата на планетата с нейните жители”. Особено е важно да се инвестира в младите хора, възпитавайки ги в идеалите на истинското братство” и със съзнанието, че „има един общ Отец за всички хора”.

Бенедикт ХVІ осъди „дискриминациите и силните атаки, на които станаха жертва миналата година хиляди християни”, злоупотреби „чиито корени стоят” в моралната бедност. „Християнството – подчерта – е една религия на свободата и на мира и е в служба на истинското благо на човечеството”. Изрази и своите „бащински чувства” към християните жертва на насилието, особено в Ирак и в Индия, отправяйки настойчив апел към властите „да сложат край на нетолерантността и на гнета”, както и „да бъдат възстановени нанесените щети, особено на култовите места и на частната собственост”. Освен това отправи пожеланието „в западния свят да не се насаждат предубеждения и враждебност срещу християните просто защото по някои въпроси техният глас се различава. От тяхна страна – продължи –като последователи на Христос пред лицето на тези изпитания, да не губят кураж: свидетелстването на Евангелието е винаги един ‘знак на противоречие’ в сравнение с ‘духа на света‘! Ако страданията са тежки, постоянното присъствие на Христос е една силна утеха. Неговото Евангелие е едно послание за спасението на всички и затова не може да бъде затваряно в частната сфера, то трябва да бъде разгласяно от покривите, чак до краищата на земята”.

Още веднъж Папата осъди насилието в Близкия Изток, „предизвикващо щети и огромно страдание на гражданското население” и усложняващо „търсенето на изход от конфликта между Израелци и палестинци, силно желано от много от тях и от целия свят”. „Военните действия не са решение”, повтори Бенедикт ХVІ, а „насилието , във всяка негова форма, трябва да бъде категорично осъдено”. Неговото пожелание бе, че „с решителните действия на международната общност, примирието в ивицата Газа може да се възстанови”, а започналите преговори да бъдат водени „зачитайки въжделенията и законните интереси на обвързаните в конфликта”. Предвид предстоящите избори, Папа пожела появяването на „такива ръководители, способни да придвижат напред този процес”. Той изрази убеждението, че е нужно да се даде подкрепа и в диалога между Израел и Сирия, а за Ливан укрепването на държавните институции, което може да се осъществи само при наличието на национално единство. Към иракчани Папата отправи насърчението „да изграждат бъдещето без дискриминации поради расови, етнически или религиозни причини”. Към Иран отправи пожеланието за „такова решение по въпроса за ядрената програма, което да задоволи законните изисквания на страната и на международната общност. Такъв резултат би спомогнал до голяма степен за разведряването на регионално и световно ниво”.

Към големия азиатски континент Папата гледа с доверие „на възобновените преговори за мир в Минданао, Филипините, и на новата фаза в отношенията между Пекин и Тайпей”. Пожела „окончателното разрешение” на конфликта в Шри Ланка, искайки да бъде отделено внимание за хуманитарните нужди на населението. Папата се спря и на „християнските общности живеещи в Азия ... често пъти ограничени от числена гледна точка”, но желаещи „да дадат убедителен и ефикасен принос... за прогреса на своите страни, свидетелствайки примата на Бог, който установява една здрава йерархия на ценности и дарява една свобода по-силна от несправедливостите”. „Църквата – подчерта – не иска привилегии, а прилагането на принципа за религиозната свобода. В тази оптика е важно, законите за религиозните общности в централна Азия да гарантират пълното упражняване на това основно право, в респект с международните норми”.

Отправяйки поглед към Африка, където през март ще се отправи на пастирска визита, Бенедикт ХVІ припомни, че Светия Престол следи отблизо развоя на събитията в континента. „Специално внимание трябва да бъде дадено на децата”, подчерта Светия Отец, посочвайки, че много деца живеят драмата на бежанците в Сомалия, Дарфур и Демократична Република Конго. „Става въпрос за миграционни вълни от милиони хора с наранено достойнство, имащи нужда от хуманитарна помощ и които са лишени от техните елементарни права”. Бенедикт ХVІ отправи пожеланието „възраждащата се държавност в Сомалия да се развие и бъдат преустановени нескончаемите страдания на местните жители”, както и за „намиране на изход от кризата между Зимбабве и Бурунди”.

Спирайки се на Латинска Америка подчертава желанието на тези народи „да живеят в мир, освободени от бедността и можейки свободно да упражняват своите фундаментални права”. Говори в полза на емигрантите по въпроса за събирането на семействата, подчертавайки „законните нужди за сигурността и тези за ненакърнимия респект към личността”. Отправя похвала за приоритетния ангажимент на някои правителства за установяване на законността и безкомпромисната борба срещу трафика с наркотици и корупцията”. Изразява задоволство от сближението между Аржентина и Чили, трийсет години след папското посредничество в споровете между двете страни. Надява се, че „неотдавна подписаното споразумение между Светия Престол и Бразилия ще улесни свободното упражняване на евангелизаторската мисия на Църквата и ще засили още повече сътрудничество с гражданските институции за цялостно развитие на личността”. Задача на пастирите на Църквата – казва – е „тази да осветляват съвестта и формират такива миряни, способни смело да се намесват във временната действителност и се поставят в служба на общото благо”.

Специален поздрав Папата отправи към християнската общност в Турция, където Годината посветена на Св.Павел показва „тясната връзка между тази земя с произхода на християнството”. Пожела справедливи и мирни решения на кризите в Кипър, Кавказ и най-вече в Грузия. Помирение пожела и за населението на Сърбия и на Косово, които трябва „да зачитат малцинствата, без да се забравя защитата на ценното художествено и културно християнско наследство, което е част от богатството на цялото човечество”.

Накрая Папата спря внимание на „най-бедните” – това са „неродените деца”, болните и изоставените възрастни, разделените семейства”. „Бедността може да бъде преодоляна само ако човечеството бъде по-братско, чрез споделени ценности и идеали, основани върху човешкото достойнство, свободата свързана с отговорността и признаването на мястото на Бог в живота на хората”. Бенедикт ХVІ призова всички да отправят поглед към Исус, „смирения Младенец в яслата”, който посочва, че „ братската солидарност между всички хора е главния път, за да се пребори бедността и се изгради мира”.