2009-01-06 16:38:44

Кардинал Торан: Отчет и перспективи в между религиозния диалог


Възможен ли е диалога с мюсюлманите, какви новости донесе Синода на Епископите върху Словото Божие в диалога с другите религии и каква е надеждата да се насърчи диалога в истината с другите религии, така че всички религии да бъдат възпитатели на човечност? На тези въпроси отговаря кардинал Жан Луи Торан в дълго интервю пред Осерваторе Романо. В него президента на Папския Съвет за междурелигиозен диалог набеляза основните елементи, които характеризираха диалога между религиите през 2008 година, и преди всички този между християни и мюсюлмани, насочен към бъдещи срещи, с които ще се продължи този „огромен духовен опит”.

След писмото на Бенедикт ХVІ до сенатора Марчело Пера по повод книгата му „Защо трябва да се наричаме християни”, се разпространи мнението, че Светия Отец отхвърля всякаква възможност за диалог между религиите. На тези мнения, Кардинар Торан отговаря, цитирайки думите на Светия Отец и базирайки се на два важни документа за диалога с последователите на другите религии:

Преди всичко - посочва Кардинал Торан - трябва да подчертаем, че във своето писмо Папа Бенедикт ХVІ се базиа върху Документа на Международната Богословска Комисия „Християнството и религиите” (30 Септември 1996 година) и върху Декларацията Dominus Jesus (6 август 2000 година). Добре е също да си припомним думите, които Светия Отец произнесе в началото на своя понтификат: „Гарантирам ви, че Църквата желае да продължи да строи приятелски мостове с последователите от другите религии, с единствената цел да се търси автентичното добро за всеки един човек и за обществото в неговата цялост” (25 април 2005 година). Няколко месеца по-късно, обръщайки се към представителите на мюсюлманската общност в Германия подчерта: „Всички заедно, християни и мюсюлмани, трябва да се изправим срещу многобройните предизвикателства, които днешното време ни предоставя. Не бива да се оставяме да бъдем превзети от страха и песимизма. Трябва по-скоро да култивираме оптимизъм и надежда. Диалога между религиите и между-културния диалог между християни и мюсюлмани не може да превърне в едни сезонен избор. Той е една жизнена необходимост, от която зависи голяма част от нашето бъдеще”.

Възможен ли е богословски диалог с мюсюлманите?

„Декларацията Dominus Jesus, подчертава от една страна основната разлика между богословска вяра (приемането на истината свързана с Бог, Един и Троичен), а от друга вярванията съществуващи в другите религии (заедно с опита и размишленията произлизащи от мъдростта и религиозността на техните последователи в търсенето на истината). Следователно, не може да съществува богословски диалог между християните и последователите на другите вярвания, защото не могат да бъдат поставени на едно ниво Вярата и различните вярвания. Не можем да твърдим например, че християните и последователите на традиционните религии в Африка имат един и същи Бог. Когато се говори за монотеистични религии, не може да се използва термина „монотеист”, без да се обясни какво означава. Освен това не е еднакво отношението, което имаме към Бог и Свещените Книги. Християните не са верни на една „религия на Книгата”, а на Словото, което е една Личност, а именно Исус, който никога не е писал или диктувал текстове. Въпреки това, важно е да се подчертае, че съществува възможността за дълбок диалог с хората от другите религии по теми с религиозен оттенък, като например сътворението, живота, семейството, молитвата, светия пост, вечния живот, и следователно, може да се говори за диалог в широкия смисъл на думата, както е посочено в Съборната Декларация Nostra Aetate. Например, що се отнася за мюсюлманите се чете: „Църквата гледа с уважение мюсюлманите, които обожават единствения Бог, жив и съдържател, милостив и всемогъщ, творец на небето и на земята, който говори на човеците. Те се стараят да се подчиняват с цялото си сърце на Божиите заповеди, както се е подчинявал Аврам, на който мюсюлманската вяра с желание прибягва. Независимо, че не признават Исус като Бог, те го почитат като пророк; почитат неговата майка Дева Мария, и дори понякога я призовават с набожност. Освен това, очакват деня на последния съд, когато Бог ще възнагради всички възкръснали. Те уважават моралния живот, отдават култ на Бога, преди всичко с молитва, милостиня и пост”. Всичко това означава, че диалога между верните им позволява да сътрудничат – разбира се уважавайки свободата на всеки един – в културната и милосърдна сфера, обединявайки по този начин усилията на всички хора с добра воля в полза на справедливостта и мира”.

На последния Синод на Епископите, централната тема на който бе Светото Писание, бе признато че е възможно сътрудничеството за изграждането на един нов мирен свят, с верните, които достоверно практикуват наставленията в техните свети книги. Освен това, във финалното послание на Синода се подчертава ясно от една страна духовното богатство, което представляват нехристиянските религи, а от друга нашето задължение да свидетелстваме значението, което има за нас християните Словото Божие. По този начин можем да покажем на последователите на различните от християнството религии други по- възвишени хоризонти на истина и любов.

„Всички верни, мъже и жени, очакват да бъдат „обучени” от Бог. Ние християните, имаме задължението да дадем възможността на последователите от другите религии да опознаят Библията! Никога не трябва да забравяме, че недоверието, клеветите и страха са причинени преди всичко от невежеството”.

През новата 2009 година ще се проведе и Специалната синодална Асамблея на Епископите от Африка, за който предварително ще се проведат срещи с възпитатели от различни религиозни институти, и преди всичко с тези, на които мисия е насърчаването на диалога между религиите в Африка. Без съмнение, подчертава Кардинал Торан в своето интервю, в перспективата на тази Асамблея, предвидена през месец Октомври, трябва да се задълбочи размишлението върху посланието, което традиционните африкански религии отправят към Църквата и към света. Много са стойностите, които можем да намерим в тях. Африканецът по природа е религиозен, вярва в една върховно Същество, Вечно, Създател и Съдник, елементи, които могат да бъдат поставени в хармония с християнската вяра и да бъдат считани като „подготовка” за Евангелието, защото съдържат семенца от Словото.

„Независимо от това, трябва да се отбележат отрицателните практики и влияния, които не могат да бъдат приети от християнството, нито да съжителстват с изповядването на католическата вяра. Освен това, трябва да се разгледа по обстойно въпроса за африканския ислям, за неговата специфичност, разпространение и начин на сравнение с традиционните африкански религии и християнството”.

Плодотворна ли бе изминалата година за Папската Комисия за Междурелигиозния Диалог?

„Диалога е като едно приключение, защото всяка среща, всяка дума може да промени живота. Все по-често забелязвам значението на между човешките взаимоотношения, на ефекта на едно любезно и топло гостоприемство. Прави особено впечатление, в този случай, срещата на нашите партньори от различните религии, но преди всичко на мюсюлманите, със Светия Отец. Отбелязвам, едно подобрение в атмосферата по време на срещите: взаимно уважение, сърдечност, но в същото време и един автентичен диалог, който не се страхува от различията в мненията. През изминалата година множество бяха срещите, който се проведоха. Преди всичко годишната среща, в Кайро, на смесения комитет за диалога между Папската Комисия и Ал-Адзар. Темата, която се разгледа бе „Вярата в Бог и любовта към ближния, като основа за ислямо-християнския диалог”. Последва срещата с иранските представители в Рим по тема скъпа на Папа Бенедикт ХVІ „Вяра и разум в християнството и исляма”. През юни отново в Рим се проведе ХVІ среща на ислямо-християнския комитет, който разгледа темата „Християни и мюсюлмани, Божии свидетели на справедливостта, мира и състраданието в света, който страда от насилията”. Накрая, срещата, която затвори тази работна година, с World Islamic Call Society, с особено важната тема „Отговорността на духовниците по времето на криза”.

Какво ново да очакваме пред новата 2009 година?

„Оставяйки на ислямо-християнска тема, първата среща е тази на смесения комитет за диалога между Папската Комисия и Ал-Адзар в Рим на 24 и 25 Февруари. Важно и трогващо е да се отбележи, че бяха нашите мюсюлмански партньори от Ал-Адзар, тези които предложиха 24 Февруари като ден за годишната среща, в памет на визитата на папа Йоан Павел ІІ при Ал-Адзар точно на 24 Февруари 2000 година. Без съмнение този деликатен жест и допълнителен знак на надежда, за не лесния път на диалога между мюсюлмани и християни. Вероятно пред май ще се проведе, разговор с Royal Institute for Inter-Faith Studies.
Без да омаловажавам трудностите, които могат да се срещнат, и които със сигурност трябва да се премахнат, смятам че религиите, независимо от грешките на техните последователи, са призвани да бъдат училище за човечност и братство. Да се диалогира с техните представители е едно духовно изживяване. Религиите имат задължението да подпомагат тези които ги следват, за да могат да открият, че религиозната свобода и хармоничното съжителство между религиите са необходимите условия в изграждането на една нация и приятелството между народите”.







All the contents on this site are copyrighted ©.