Литургия

Много от нас със сигурност все още помнят деня 24 април 2005, деня на първата понтификална литургия на току що избрания наследник на Свети Петър Папа Бенедикт ХVІ. По време на първата си литургия като глава на Римокатолическата Църква, Папа Ратцингер в своята дълга проповед задълбочава своето размишление върху два важни литургични знака на приемането на този отговорен пост: това се палия и пръстена.


Но това което, най-много впечатлява в неговото служение са неговия систематичен и отмерен начин на изразяване, символите, жестовете, величието на така нареченото ars celebrandi или изкуството в служението на литургията, върху които, не случайно преди години беше написал една книга, превърнала се в сполучлив best seller. Това бяха годините в, които проповядваше без умора това изкуство: „Литургията – пише Кардинал Ратцингер в своята книга – не е едно шоу, едни спектакъл който има нужда от гениални режисьори и талантливи актьори. Литургията не живее от симпатични изненади и от нови интересни открития; нейната живителна сила са величествените повторения. Тя не трябва да изразява актулноста и всичко произлизащо от нея, нейна основна цел е да изразява Светото Тайнство”.


Тази ранна „любов” към литургията се заражда в Папа Бенедикт ХVІ още в родната Бавария по време на литургиите на които присъства още в ранните детски години, и които оставят запечатани в неговата памет.


„Преди повече от 60 години, през 1935 година, започнах да служа като министрант, така че извървях доста дълъг път в литургичното служение” – си спомня шегувайки се Светия Отец при срещата си с 40.000 министранти от цяла Европа.

Следва влизането в Семинарията, подтикнато също от факта, както ни разказва той самия „още от дете, подпомогнат от моите родители и от енорийския свещеник, открих красотата на литургията и я обикнах, защото чувствах че в нея се явява божествената красота, която ни отваря небесните врати”.


„Коректност и величественост в служението” това бяха първите съвети на Папата отправени към неговите най-тесни сътрудници, към кардиналската колегия която го беше избрала току що, като глава на Римокатолическата Църква. Това означава, пояснава по-късно Папа Ратцингер, че „думите трябва да бъдат произнесени ясно. Изисква подходяща подготовка. Министрантите, трябва да знаят добре какво да правят, четците трябва действително да знаят как да произнасят текста, който четат. И не на последно място е и значението на хора, който трябва предварително да подготви песнопенията, олтара трябва да е добре украсен”.


А проповедта, ще се запитаме. Как трябва да се подготви? Размишлявайки и преди всичко съзерцавайки Божието Слово всяка неделя. „Моят съвет е – продължава Папата – да се започне още от първия ден на новата седмица, защото ако подготовката за проповедта започне в съботата, е вече много късно, рискувайки на се направи една прибързана подготовка, на която ще липсва вдъхновението, защото твърде много мисли ще отнеман нашето внимание”.


Популярността, която винаги е заобикаляла този проницателен богослов е подпомогната от неговата ако можем така да се изразим „нетолерантност” и твърдост. Но що се отнася за Литургията, вместо да пребегне до предупреждения и упреци, предпочете за поеме по трудния път на примера. Обяснението на ритуалите, символите, съдържанието на служението биват незабавно вплетени в неговите проповеди: водата за кръщението, пепелта в началото на постното време, хлябът и виното на празника Тяло Христово. Дори и дрехите, които свещеника използва по време на литургията биват пренебрегнати: „Самия факт – подчертава папата – че се намираме на олтара, облечени в литургичните одежди, трябва ясно да покаже на присъстващите и на нас самите, че сме там в личността на Един Друг”.


Част от литургията е също и музиката, върху която трябва да се бди постоянно „било то в практиката било то в експериментирането”. Литургията е традиция: „Чрез нея, Църквата придава всичко това, което е и в което вярва, придава го в култа, в живота и в доктрината”. Не на последно място „литургията е това привилегировано място на църковното общение”.


„Когато влизахме в Семинарията – си спомня Папа Ратцингер – всички притежавахме едно повече или по малко изразена обща католическа духовност. В днешно време новите семинаристи идват с различна духовност. Преди всичко, не трябва да се пренебрегва общата католическа духовност, която се изразява в Литургията и в голямата Традиция на Църквата”.


„Литургията – пише Папа Бенедикт ХVІ – е тясно свързана и неразделима от красотата, тя е veritatis splendor, или блясъка на истината: „Красотата, не е декоративен фактор в литургичната дейност, а нейния основен елемент. Поради това, трябва да бъде отделено специално внимание всички изразителни форми на литургията: от думите до песните, от жестовете и тишината, от движението на тялото до цветовете на литургичните одежди. Всички тези фактори трябва да се знак на хармония, величественост и умереност”.
Светла Чалъкова