Кардинал Каспер: отчет и перспективи за икуменическия диалог

Нов климат във взаимоотношенията с Москва. Немислими до сега перспективи за богословския диалог с православните християни по въпроса за ролята на епископа на Рим. Обновен начин на диалог с различните протестантски църкви и общества. Контраофанзива срещу нахлуването на сектите. Убеденост, че предвещаното пътуване на Светия Отец в Светата Земя, ще допринесе до спирането на предразсъдъците и неразбирателствата с евреите заради молитвата на Велики Петък и Папа Пий ХІІ.

В думите на Кардинал Валтер Каспер в интервю пред Осерваторе Романо, в който отчита дейността през 2008 година на Папската Комисия за Поощряването на Единството между Християните „има оптимизъм, защото са изпълнени с реализъм”. През 2009 година за икуменическото движение се отварят „неочаквани перспективи, немислими до преди няколко години”, било то в диалога с православните християни, било то с протестантските църкви и общества. Но Кардинал Каспер не крие и трудностите по пътя на икуменизма: „Не трябва да забравяме, че единството между християните не го организираме ние, а е по-скоро дар на Светия Дух. Днес се намираме в един напреднал стадии, който до преди няколко години, дори и най-оптимистично настроените, не можеха да предвидят”. Следователно, трябва да се премахне страхът и гордостта, и да се отворят широко вратите на надеждата, смирението и братското приятелство в името на истината и милосърдието.
 
Пленарната асамблея за края на годината на Папската Комисия обрисува положението на икуменическите взаимоотношения. Положително или отрицателно е то?

Намираме се в момент на бързи промени в икуменическия диалог, но широко погледнато оценката за баланса е със сигурност положителен. „Приемане и бъдеще на икуменическите задължения” бе темата на пленарната асамблея, която ни позволи да погледнем към миналото и пътя извървян до сега, но преди всичко ни позволи да намерим нови идеи, нов порив, нов ентусиазъм за да продължим диалога във всяка една насока.

Кои бяха най-важните икуменически събития през изминалата 2008 година?

Важно е да се отбележи, че за една година Патриарха на Константинопол Вартоломей І посети три пъти Рим: заедно със Светия Отец откри годината посветена на Свети Павел и говори, за първи път в историята, на Синода на Епископите в прекрасния сценарии на Сикстинската Капела. През същата тази година Бенедикт ХVІ прие двамата Апостолически арменски Католикос Карекин ІІ от Ечмиадзин и Арам І от Киликия. Това, което до преди няколко години се считаше за немислимо или за изключително, се превърна в нещо нормално. Тези посещения са много важни събития те са крачки напред в икуменическия диалог с изключително значение. През 2008 година освен това, отбелязахме 100 годишния юбилей на Молитвената Седмицата за единението на Християните.

Свидетели сме на едно необратимо течение, което се разраства с всеки изминал момент и въвлича хора, енории, епархии, асоциации и движения. Този диалог все повече придобива социален и културен характер.

Богословски диалог, духовен икуменизъм и приятелство изглежда са основните елементи на този сезон на диалога.
 
Не бива никога да бъдат разделени! Все повече се разрастват приятелските взаимоотношения, които допринасят за падането на много бариери, издигнати поради слабото взаимно познаване. Все по-ясно се забелязва, че мрежата от автентични братски взаимоотношения, която все повече се разраства, се превръща в решителен елемент за икуменизма.

Ясно си даваме сметка, че икуменизма не е само една обмяна на идеи. Богословския диалог върху истината е фундаментален, но за да има ефект трябва да бъде поставен на едно ниво с този за милосърдието. Сърцето на диалога остава духовния икуменизъм: до никъде не може да се стигне без молитвата, без личното и общо обръщане. Диалога не е предизвикателство с ближните, а преди всичко с нас самите.

Диалогът с православните християни набляга върху „ролята на Епископа на Рим в общението на Църквата от първото хилядолетие”. Това именно е темата на следващата сесия на смесената международна комисия.

Документът от Равена отвори една перспектива за размисъл върху връзката, която съществува между примата и синодалността в Църквата. Съвсем наскоро било то Бенедикт ХVІ било то Вартоломей І говориха положително по тази тема: това ясно показва нивото на възприемане на този документ.
В Равена Православните Църкви говориха за Универсална Църква, но също и за универсалния примат, който може да бъде само на Епископа на Рим.
Именно по следите оставени от Равена подготвяме документ, който ще представим на следващата сесия на смесената международна комисия, която ще бъде приета следващата есен от православните. Вече намерихме един общ прочит на първото хилядолетие и не трябва да се спираме да вървим напред.

В Равена Московската Патриаршия не взе участие поради едно противоречие с Константинополската Патриаршия. Предвижда ли се нейното участие в следващата среща?

Доколкото е в нашите възможности, настойчиво припомнихме било то на Москва, както и на Константинопол нуждата от възстановяването на фрактурата предизвикана поради естонския въпрос. Опитахме се да бъдем деликатни, но също така говорихме открито.
Доколкото знаем, били са направени важни крачки напред, за да се намери разрешение на въпроса.
Огорчихме се, когато Москва напусна кръглата маса в Равена и ще бъдем щастливи да се срещнем отново всички заедно през следващата сесия на комисията. Но много зависи от новата Московска Патриаршия.

Какви са отношенията в Москва с католиците?
 
Отношенията се подобриха много. Мога да потвърдя, че в настоящия момент нямаме особени проблеми. Царува една приятелска атмосфера и една нова ситуация.
През месец Май се срещнах с Патриарха на Москва Алексей ІІ. Бях приет с особено гостоприемство и с огромно удоволствие установих желанието за напредване в диалога и във взаимоотношенията, било то в думите на Патриарха, било то в тези на множеството патриарси с които се срещнах.
Същото гостоприемство намерих, когато посетих наскоро Москва за погребението на Алескей ІІ.

Какво ново можем да видим в отношенията с другите Православни Църкви?

Имаме добри отношения с всички Православни Църкви и искаме те още повече да се подобрят. В Румъния например, Патриарх Даниел, започна своята служба преди повече от една година, като заместник на Теоктист. Той е човек, който добре познава Католическата Църква и добре предразположен към диалога.
Същото важи и за останалите източно Православни Църкви: в началото на 2009 година ще бъдем домакини в Рим на една нова среща на смесената комисия. Разчитаме да се постигне едно съгласие върху един документ, който разглежда характера, структурата и мисията на Църквата.

До какво ниво е в настоящия момент диалога с обществата породени от Реформата?

Постигнахме изключителен прогрес в тази насока, благодарение на приложената нова методология, която нарекохме Harvest Project, или събирателен проект. Той се състои обобщаването на диалозите с партньорите, с които установихме връзка след Втория Ватикански Събор, за да определим новите стъпки, по които да вървим заедно.

Официалното определение на тази методология е : „икуменическо съгласие/съгласуваност върху някой основни аспекти на християнската вяра, установени в четирите международни двустранни диалога, в които участва Католическата Църква след Втория Ватикански Събор”.

С кои общности бива приложен този метод и какви са резултатите постигнати до този момент?
 
Четирите международни двустранни диалога са проведени с Лутеранската Световна Федерация, Световния Методистки Съвет, Англиканската общност и Световния Реформиран Алианс.

Открито признаваме, че се намираме в една междинна ситуация. Много бе постигнато до сега, но остава още много да се направи. Освен историческите въпроси, трябва да бъдат разрешени проблеми в сферата на тълкуването, на антропологията и еклезиологията.

Кои са най-сериозните проблеми за диалога?

Вътрешното разделение на тези общности. Мисля например за Англиканците. През изминалото лято присъствах на конференцията в Ламберт, където бях посрещнат много сърдечно, но констатирах техните вътрешни проблеми върху етичните въпроси и върху ръкоположението на жените. Това прави диалога доста труден. Тези пречки се срещат също и в други сфери от протестантския свят.

Какви ще бъдат следващите стъпки?

Гледаме с доверие на срещите през 2009 година. Като например отбелязването в Аусбург на 10 годишния юбилей на историческата съвместна Декларация с Лутераните върху доктрината за Оправданието и възпоменанието по случай 500 години от раждането на Калвин.
През 2010 година е предвидена вече една икуменическа среща в Мюнхен. Икуменически ще отслужим също и 100 години от известната Конференция в Единбург, която през 1910 година даде началото на икуменическото движение през ХХ век.

Остава също и въпроса за предизвикателството на сектите?

Това е едно течение, което представлява едно истинско предизвикателство. Не съществува директен диалог, дори и с различните наименования на независимите Петдесятници. Въпреки това открихме едно сравнение с нашите епископи и богослови в Азия, Африка и Латинска Америка.

Контраофанзивата срещу нахлуването на сектите трябва на първо место да се породи от нашето вътрешно размишление. Трябва да се запитаме: защо все повече хора изоставят нашата Църква? Какво търсят на други места и защо прибягват към сектите?
 
На вашето ведомство е поверен и диалога с евреите. Как бе изминалата година за този диалог?

Самият факт, че с евреите има вече един вкоренен диалог е истинско чудо, ако трябва само да вземем под внимание сложността на историята. Също в тази насока направихме прогреси и безценно бе участието на един Равин на Синода.
Не липсват разбира се проблеми. Два имат особено значение. Първия се породи заради молитвата за евреите на Велики Петък. Трябва да се подчертае, че след моето уточнение, потвърдено от Държавния Секретар, въпроса бе изяснен. Може би в Италия се вдигна повече шум отколкото в останалите страни. Всеки един благоразумен човек, може да забележи, че тази молитва не може да бъде пречка за диалога.

Другият въпрос касае обявяването за блажен на Папа Пий ХІІ?

Обявяването на Папа Пий ХІІ за блажен е един вътрешен процес на Католическата Църква, който бе разбран и приет от еврейския свят. Сега се надяваме и уповаваме, че историческите изследвания ще допринесат до изясняването на дейността на Папа Пий ХІІ в полза на еврейския народ по времето на нацизма.

Убеден съм освен това, че предвещаното пътуване на Бенедикт ХVІ в Светата Земя ще бъде решаващо за превъзмогването на предразсъдъците и неразбирателствата, които бележат нашите взаимоотношения с евреите.

Трябва също да отбележа, позовавам се на последната съвместна среща в Будапещ, че с еврейския народ все по-малко говорим за миналото и все по-често се спираме върху конкретните ежедневни предизвикателства свързани с ролята на религията в модерното общество.