Бенедикт ХVІ: Послание за Световния ден на мира 2009

 ПОСЛАНИЕ
НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО
БЕНЕДИКТ ХVІ
ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА МИРА
1 ЯНУАРИ 2009
ДА СЕ БОРИМ СРЕЩУ БЕДНОСТТА, ДА ГРАДИМ МИРА


1. В началото и на тази нова година желая до всички да стигне моето пожелание за мир и да насърча с това мое Послание размисъла върху темата: Да се борим срещу бедността, да градим мира. Още моят почитаем предшественик Йоан Павел ІІ в Посланието за Световния ден на мира 1993 г. бе подчертал отрицателните последствия от ситуацията на бедност на цели народи за мира. Фактически, бедността се явява често пъти сред факторите, които насърчават или засилват конфликти, дори въоръжени. На свой ред тези последните подхранват трагични ситуации на бедност. „Утвърждава се... и става все по-силна в света – писа Йоан Павел ІІ – една друга сериозна заплаха за мира: днес много хора, дори цели народи, живеят в условията на крайна бедност. Неравенството между богати и бедни е по-очевидно, също и в по-развитите икономически нации. Става въпрос за проблем, който се налага на съвестта на човечеството, защото условията, в които живеят голяма част от хората са такива, че обиждат вроденото достойнство, а в последствие компрометират автентичния и хармоничен прогрес на световната общност”.

2. В този контекст, борбата срещу бедността налага една внимателна оценка на комплексния феномен на глобализацията. Тази оценка е важна и от методологична гледна точка, защото препоръчва да се използва плода на проучванията направени от икономисти и социолози върху многобройни аспекти на бедността. Вниманието към глобализацията би трябвало обаче да придобие и едно духовно и морално значение, насърчавайки да се гледа към бедните със съзнателната перспектива че всички участваме в един единствен божествен проект, този на призванието да бъдем едно единствено семейство, в което всички – индивиди, народи и нации – да регулират своите постъпки в съответствие с принципите на братолюбието и на отговорността.

В тази перспектива е нужно да се има за бедността една широка и разчленена визия. Ако бедността е само материална, социалните науки, които ни помагат да измерваме феномените на базата на данни преди всичко от количествен характер, биха били достатъчни да осветлят нейните главни характеристики. Знаем обаче, че съществуват нематериални бедности, които не са пряко и автоматично последствие на материални липси. Например, в богатите и напреднали общества съществуват феномени на емаргинация, бедност в междуличностните връзки, морална и духовна: става въпрос за лица вътрешно дезориентирани, които живеят различни форми на бедност въпреки икономическото благополучие. Мисля, от една страна, за така нареченото „ниско морално развитие”, а от друга за отрицателните последствия на „свръхразвитието”. Да не забравяме, че в така наречените „бедни” общества, икономическото развитие често пъти е спъвано от културни пречки, които не позволяват съответното използване на ресурсите. Остава вярно, че коренът на всяка форма на наложена бедност стои в липсващия респект към трансцедентното достойнство на човешката личност. Когато човекът не е зачитан в целостта на неговото призвание и не биват зачитани нуждите на една истинска „човешка екология”, тогава се развихрят перверзните динамики на бедността, както е видно в някои области, върху които ще спра накратко моето внимание.

Бедности и морални последствия

3. Често пъти бедността е свързвана като самопричина с демографското развитие. В последствие на това са в ход кампании за ограничаване на раждаемостта, водени на международно ниво, дори с методи незачитащи нито достойнството на жената, нито правото на съпрузите да определят отговорно броя на децата си, а често пъти, нещо още по-тежко, незачитащи дори правото на живот. Убийството на милиони неродени деца в името на борбата срещу бедността, представлява в действителност премахването на най-бедните сред човешките същества. В отговор на това стои факта, че през 1981 г. близо 40% от световното население бе под линията на абсолютна бедност, докато днес този процент е съществено преполовен и от бедността са излезли народи характеризирани между другото, от един значителен демографски растеж. Посочените сведения сочат, че ресурси за разрешаване на проблема с бедността има, дори при увеличаване на населението. Нито пък трябва да бъде забравяно, че от края на втората световна война до днес, населението на земята се е увеличило с четири милиарда, а този феномен в широка мярка засяга страни, които отскоро са на международната сцена като нови икономически сили и познаха едно бързо развитие именно благодарение на повишения брой свои жители. Освен това, сред по-развитите нации, тези с по-висок индекс на раждаемост, се радват на по-добри възможности за развитие. С други термини, населението се утвърждава като едно богатство, а не като фактор на бедност.

4. Друга област за безпокойство са пандемичните болести, сред които например маларията, туберкулозата и СПИН, които в мярката, в която засягат продуктивните сектори на населението, оказват силно влияние върху влошаването на общите условия на страната. Опитите да се спрат последствията на тези болести върху населението не винаги достигат значителни резултати. Случва се освен това, че страните жертви на някои от тези пандемии, за да им отговорят трябва да понасят изнудването на тези, които обуславят икономическите помощи за налагането на политики противни на живота. Трудна е преди всичко борбата против СПИН, драматична причина за бедност, ако не се разрешат моралните проблеми с които е свързано разпространението на вируса. Необходимо е преди всичко да бъдат подети кампании, възпитаващи преди всичко младежите, за сексуалност напълно отговаряща на достойнството на личността; инициативи подети в този смисъл вече дадоха значителни плодове, правейки да намалее разпространението на СПИН. Необходимо е още да бъдат поставени на разположение и на бедните народи лекарствата и нужното лечение; това предполага едно решително насърчаване на медицинските проучвания и на терапевтични нововъведения, а също така, когато е необходимо, на еластично прилагане на международни норми за защита на интелектуалните собствености, така че да бъде гарантирано на всички базисните санитарни лечения.

5. Трета област, предмет на внимание в програмите за борба срещу бедността и която показва присъщо морално измерение е бедността на децата. Когато бедността засяга едно семейство, децата са най-уязвимите жертви: почти половината от живеещите днес в абсолютна бедност е представена от деца. Говорейки за бедността, ако застанем на страната на децата налага да бъдат считани за приоритетни онези цели, които ги засягат пряко като например, грижата за майките, образователният ангажимент, достъпа до ваксини, до медицинско лечение и питейна вода, опазването на околната среда и преди всичко, ангажимента за защита на семейството и на стабилните връзки вътре в него. Когато семейството е отслабено, щетите неминуемо падат върху децата. Там където не е защитено достойнството на жената и на майката, още веднъж от това страдат предимно децата.

6. Четвърта област, която от морална гледна точка заслужава особено внимание е връзката съществуваща между разоръжаването и развитието. Буди тревога настоящото глобално ниво на военните разходи. Както вече имах възможност да подчертая, случва се че „големи материални и човешки ресурси биват заделяни за военни разходи и за въоръжения и фактически биват отнемани от програмите за развитие на народите, особено на най-бедните и нуждаещите се от помощ. А това е против казаното в самата Харта на Обединените нации, която задължава международната общност и държавите по-специално, да „насърчават установяването и поддържането на мира и на международната сигурност чрез минимално разхищение на човешки ресурси и на световни икономики за въоръжения” (чл.26).

Това състояние на нещата не улеснява, а напротив спъва сериозно достигането на големите цели за развитие на международната общност. Освен това, едно прекалено увеличение на военните разходи рискува да засили надпреварата във въоръженията, което предизвиква слабо развитие и отчаяние, превръщайки се така парадоксално във фактор за нестабилност, напрежение и конфликти. Както мъдро заяви моят почитан предшественик Павел VІ, „развитие е новото име на мира”. Затова държавите са призвани сериозно да се замислят върху по-дълбоките причини за конфликтите, често пъти разпалвани от несправедливостта и да направят необходимото за преодоляването им чрез една смела самокритика. Ако се достигне до подобряване на отношенията, това би довело до намаляване на разходите за въоръжения. Спестените ресурси биха могли да бъдат употребени за програми за развитие на най-бедните и нуждаещи се лица и народи: вложеният за това ангажимент е един ангажимент за мира вътре в човешкото семейство.

7. Една пета област свързана с борбата против материалната бедност засяга настоящата криза по прехраната, застрашаваща удовлетворяването на основните нужди. Тази криза е характеризирана не толкова от недостатъчната храна, колкото от затруднения достъп до нея и от спекулативни феномени и следователно от липсата на ред в политическите и икономически институции, в състояние да отговорят на нуждите и на критичните положения. Недохранването може да предизвика и сериозни психофизически щети на народите, лишавайки много хора от сили необходими за да излязат, без специални помощи, от тяхната ситуация на бедност. А това помага да се разшири обхвата на неравенствата, предизвиквайки реакции рискуващи да станат насилие. Всички данни за хода на относителната бедност през последните десетилетия сочат едно увеличаване на разликата между богати и бедни. Главните причини за този феномен са несъмнено от една страна, технологичните промени, чиито облаги са концентрирани в най-високия кръг от разпределението на доходите, а от друга, в динамиката на цените на промишлените стоки, които растат много по-бързо от цените на селскостопанските продукти и на суровините притежавани от най-бедните страни. Става така, че по-голямата част от населението на най-бедните страни страда от една двойна маргинализация, както във връзка с по-ниските доходи, така и с по-високите цени.

Борба срещу бедността и глобална солидарност

 8. Един от основните пътища за изграждането на мира е глобализацията насочена към интересите на голямото човешко семейство. За да се управлява глобализацията обаче е необходима една силна глобална солидарност между богатите и бедните страни, както и вътре в отделните страни, дори и богати. Нужен е един „общ етичен кодекс”, чиито норми нямат само конвенционален характер, а са вкоренени в естествения закон, вписан от Създателя в съвестта на всяко човешко същество (Срв Рм 2,14-15). Нима всеки от нас не чувства дълбоко в своята съвест апела да дава собствения принос за общото благо и за социалния мир? Глобализацията премахва някои граници, но това не означава, че не може да изгражда нови; приближава народите, но космическата и светската близост не създава от само себе си условията за истинското единение и за автентичния мир. Маргинализацията на бедните на планетата може да намери валидни инструменти за отплата в глобализацията, само когато всеки човек се чувства лично ранен от съществуващите несправедливости в света и от нарушенията на човешките права свързани с тях. Църквата, която е „знак и инструмент на интимния съюз с Бог и на единството на целия човешки род”, ще продължава да предлага своя принос за да бъдат преодолени несправедливостите и неразбирателствата и се достигне до изграждането на един по-мирен и солидарен свят.

9. В областта на международната търговия и на финансовите транслации днес са в ход процеси, които позволяват положително да се интегрират икономиките, допринасяйки за подобряване на общите условия; но има също така процеси в обратен смисъл, които разделят и маргинализират народите, създавайки опасни предпоставки за войни и конфликти. През десетилетията след втората световна война международната търговия на стоки и услуги нарасна по изключително бърз начин, с един безпрецедентен динамизъм в историята. Голяма част от световната търговия засегна страни с древна индустриализация, като се добавиха много нови страни, добили важност. Има обаче други страни с нисък доход, които все още са силно маргинализирани в сравнение с търговските приливи. Върху техния растеж се отрази отрицателно бързото понижаване, регистрирано през последните десетилетия, на цените на стоките от първа необходимост, представляващи почти целия техен износ. В тези страни, в по-голямата част африкански, зависимостта от износа на стоки от първа необходимост продължава да бъде един силен фактор на риск. Тук бих искал да подновя апела всички страни да имат същите възможности за достъп до световния пазар, избягвайки изключвания и маргинализации.

10. Подобно размишление би могло да бъде направено за финансите, които засягат един от първостепенните аспекти на феномена на глобализацията, благодарение на развитието на електрониката и на политики за либерализацията на потока на пари между различните страни. Обективно най-важната функция на финансите, т.е. тази в подкрепата на дългосрочни инвестиции и следователно на развитие, днес се оказва много крехка: тя понася отрицателните последствия на една система на финансов обмен – в национален и глобален мащаб – базиращ се на логиката на краткосрочността, целяща увеличаването на стойността на финансовите активи и фокусираща се върху техническото управление на различните форми на риск. Неотдавнашната криза показва как финансовата дейност понякога е движена от чисто самостоятелни логики и лишени в дългосрочен план от съображения за общото благо. Изравняването на краткосрочните глобални цели на финансовите дейци намалява способността на финансите да изпълняват своята функция на мост между настоящето и бъдещето, в подкрепа на създаването на нови производствени възможности и на дългосрочна трудова заетост. Приравнени финанси за кратък и много кратък срок са опасни за всички, дори и за тези, които успяват да се възползват по време на финансовата еуфория.

11. От всичко това изпъква, че борбата срещу бедността изисква едно сътрудничество както на икономическо, така и на юридическо ниво, което позволява на международната общност и по-специално на бедните страни да индивидуализират и приложат координирани решения в отговор на посочените проблеми, реализирайки една ефикасна юридическа рамка за икономиката. Изисква освен това подкрепа за създаването на ефикасни институции, както и помощи за борба срещу престъпността и за насърчаване на културата на законността. От друга страна, не може да се отрече, че политики подчертано благотворителни са в основата на много провали в помощите за бедните страни. Да се инвестира във формирането на лицата и в развитието по интегрален начин на една специфична култура на инициативата изглежда в настоящия момент истинския проект в средносрочен и дългосрочен план. Ако икономическите дейности имат нужда за да се развиват, от благоприятна среда, това не означава, че вниманието трябва да бъде отклонявано от проблемите за дохода. Макар че е целесъобразно да се подчертае, че увеличаването на дохода на глава от населението не може да бъде абсолютната цел на политическо-икономическата дейност, не трябва обаче да се забравя, че той представлява един важен инструмент за достигане на целите за борба срещу глада и абсолютната бедност. От тази гледна точка полето трябва да бъде разчистено от илюзията, че една политика за ясно преразпределение на съществуващото богатство, може да разреши проблема по окончателен начин. В една модерна икономика, стойността на богатството зависи в решаваща мярка от способността да се създаде настоящият и бъдещ приход. Създаването на стойност се явява затова като една неизбежна връзка, за която трябва да се държи сметка, ако искаме да водим борба против материалната бедност по ефикасен и траен начин.

12. Поставянето на бедните на първо място налага, накрая, да се отдели подходящо място за една коректна икономическа логика от страна на институционалните дейци и на една коректна логика за участие способна да валоризира местното и международното гражданско общество. Самите международни организми признават днес значението и изгодата от икономически инициативи на гражданското общество или на местните администрации от насърчаване на издигането и включването в обществото на тези слоеве от населението, които често пъти са под прага на крайната бедност и са същевременно трудно достижими от официалните помощи. Историята на икономическото развитие на ХХ век учи, че добрите политики за развитие са поверени на отговорността на хората и на създаването на позитивни синергии между пазари, граждански общества и държави. По-специално, гражданското общество носи ключова роля във всеки процес за развитие, защото развитието по същността си е един културен феномен, а културата се ражда и развива в местата на прогреса.

13. Както посочи моя почитан предшественик Йоан Павел ІІ, глобализацията „се представя с ясната характеристика на двойнственост” и следователно трябва да бъде управлявана мъдро. В тази форма на мъдрост влиза държането на първостепенна сметка за нуждите на бедните на земята, преодолявайки скандала за съществуващите диспропорции между проблемите на бедността и човешките мерки за тяхното преодоляване. Диспропорцията е както с културен и политически характер, така и с духовен и морален. Вниманието често пъти бива спирано на повърхностни и инструментални причини за бедността, без да бъдат достигани тези, които стоят в човешкото сърце като алчността и тесния кръгозор. При това положение проблемите за развитието, за помощите и за международното сътрудничество биват посрещани без едно истинско включване на хората, а като технически въпроси, които се изчерпват в предоставянето на помещения, в разработването на тарифни споразумения, в отпускането на анонимни финансирания. Борбата срещу бедността има обаче нужда от мъже и жени живеещи задълбочено братолюбието и способни да придружават лица, семейства и общности по пътищата на автентичното човешко развитие.

Заключение

 
14. В Енцикликата Centesimus Annus Йоан Павел ІІ предупреди за необходимостта „да бъде изоставен манталитетът считащ бедните – индивиди и народи – като тежест и като досадно неудобство, които претендират да консумират това, което другите са произвели”. „Бедните – писа – очакват правото да участват в ползването на материалните блага и да оползотворят своята трудова способност, създавайки така един свят по-справедлив и по-благополучен за всички.” В настоящия глобализиран свят е все по-очевидно, че мирът може да бъде изграден само когато се осигури на всички възможността за основателен растеж: разпадането на несправедливи системи рано или късно искат сметка от всички. Следователно само безразсъдството може да доведе до изграждането на една златна къща, но заобиколена от пустинята или от упадъка. Сама глобализацията не е в състояние да изгради мира, а в много случаи дори създава разделения и конфликти. По-скоро тя разкрива една необходимост: тази да бъде насочена към дълбоката солидарност целяща доброто на всеки и на всички. В този смисъл на глобализацията трябва да се гледа като на един добър повод за реализирането на нещо важно в борбата срещу бедността и за поставянето на разположение на справедливостта и на мира на немислими досега ресурси.

15. Социалната доктрина на Църквата винаги се е интересувала за бедните. По време на Енцикликата Rerum novarum те бяха представени предимно от работниците от новото индустриално общество; в социалното вероучителстване на Пий ХІ, на Пий ХІІ, на Йоан ХХІІІ, на Павел VІ и на Йоан Павел ІІ бяха подчертани новите бедности едновременно с разширяването на хоризонта на социалния въпрос, до придобиването на световно измерение. Това разширение на социалния въпрос към глобалността, трябва да бъде разглеждано не само като количествено разширение, но и като качествено задълбочаване върху човека и върху нуждите на човешкото семейство. Затова Църквата като следи с внимание настоящите феномени на глобализацията и тяхното отражение върху човешките бедности, сочи новите аспекти на социалния въпрос, не само по размер, но също и в дълбочина, като касаещи идентичността на човека и неговата връзка с Бог. Това са принципи на социална доктрина, които целят да изяснят връзките между бедност и глобализация и да насочат дейността към изграждането на мира. Сред тези принципи, тук е добре да се припомни по-специално „преференциалната любов към бедните” в светлината на примата на любовта, свидетелстван от цялата християнска традиция, започвайки от първоначалната Църква (Срв ДА 4,32-36; 1 Кор 16,1; 2 Кор 8-9; Гал 2,10).

„Всеки да върши това, което е длъжен без да се бави”, пише през 1891 г. Лъв ХІІІ, добавяйки: „Колкото до Църквата, тя няма никога и по никакъв начин да изостави своето дело”. Това съзнание придружава и днес дейността на Църквата към бедните, в които вижда Христос, чувствайки да отеква непрекъснато в нейното сърце повелята на Принца на мира към апостолите: „Vos date illis manducare – дайте им вие да ядат” (Лк 9,13). Вярна на тази повеля на своя Господ, християнската Общност няма да пропусне да осигури на цялото човешко семейство своята подкрепа в импулсите на градивна солидарност не само като раздава излишъка, но преди всичко за да промени „начините на живот, моделите на производство и на консумация, утвърдените структури на господство, които днес управляват обществата”. Затова към всеки последовател на Христос, както и към всеки човек с добра воля, отправям в началото на тази нова година, топлата покана да отвори сърцето си за нуждите на бедните и да направи това, което конкретно е възможно в тяхна помощ. Остава неоспоримо вярна аксиомата, според която „борбата срещу бедността е изграждането на мира”.