Вартоломей І: Христовото Рождество е „единственият отговор срещу фалша и илюзиите"
Рождество Господне е „единственият отговор на злините измъчващи света”, смазан от
финансови фалшификации и от илюзиите с които се подхранват младите хора, истински
„секуларизирани богове”, опровергани от историята. Това пише Вселенския и Константинополски
патриарх Вартоломей І в своето послание за Рождество Христово към целия свят.
„Христовото
Рождество – се казва в посланието предадено от мисионерската агенция AsiaNews -
не ни обещава някакво мъгляво блаженство или абстрактна вечност, а поставя “в нашите
ръце” възможността за лично участие в Божествения живот. В един свят изпълнен с кризи
и обърканост, тези думи пропити с истина звучат странно.Надеждите на повечето хора,
базирана на истини и светски божества, са опровергани и унижени. Човешката личност
е смазвана от статистики, проучвания, компютри и фондови пазари: неща лишени от съдържание.
Човешкото естество бива непрестанно оскърбявано, а природата стене; младите хора са
отчаяни и протестират срещу неправдата на настоящето и несигурността на бъдещето".
“Тъмнина,
облак и мрак” обгръщат нашия свят, създавайки впечатлението, че дори светлината на
надеждата, която изгрява във Витлеем е застрашена да угасне”. „Въпреки това – заявява
Вартоломей - Църквата призовава всеки към трезво внимание, преоценка на приоритетите
в живота, зачитайки всеки човек и Бога. Църквата няма да престане да възвестява ,
с цялата сила придобита през нейния хилядолетен опит, че Младенецът, роден във Витлеемската
ясла, е единствената надежда за всички, Словото и целта на живота, изкуплението, изпратено
от Бога на Неговия народ”.
„Въплъщението на Божия Син – уточнява вселенския
патриарх – не е символичен факт, както въплъщенията изповядвани в различни митологии,
а историческа реалност в един точно определен исторически момент. Този факт, Въплъщението
на Божието Слово, ни дава възможността да преодолеем нашите ограничения, не само в
достигането на добродетелите „красиво и добро” според древногръцките философи, нито
със спокойствието на на будистката “нирвана” и трансцеденталната “съдба” или “карма”,
чрез предполагаеми неспирни изменения във формата на живота, нито пък хармонията на
някаква “жизнена енергия” или преражданията.