Бенедикт ХVІ ще предстоятелства Среднощната Рождественска литургия в базиликата Свети Петър

След броени часове Църквата ще отпразнува Раждането на Спасителя. В 24 часа Светият Отец Папата ще предстоятелства Среднощната литургия в базиликата Свети Петър. Утре по обед ще произнесе традиционното Рождественско послание и ще даде благослова Урби ет Орби от централната ложа на базиликата. Събитията ще бъдат следени пряко от Радио Ватикана и по мондовизия от голям брой телевизионни канали. Това ще бъде четвъртото Рождество Христово от понтификата на Папа Бенедикт ХVІ.

В своята първа Среднощна литургия за Рождество Христово 2005 г. Бенедикт ХVІ обясни защо Бог стана детенце:

„Бог е толкова велик, че може да стане малък. Бог е толкова силен, че може да стане беззащитен и да ни срещне като беззащитно детенце, за да можем да го обичаме”.

Бог – обясни Папата – не желае да ни потиска със своята сила, отнема ни страха от своето величие: така сме свободни да го обичаме. И стои близо до човечеството. Ето неговите думи в нощта на Рождество Христово миналата година:

„По някакъв начин човечеството очаква Бог, неговата близост. Но когато идва моментът, за Него няма място. Толкова е заето със самото себе си, има нужда от цялото пространство и от всичкото време за своите неща, така че не остава нищо за другия – за ближния, за бедния, за Бог. И колкото повече хората стават богати, толкова повече запълват всичко със самите себе си. Толкова по-малко може да влезе другият”.

Но Бог не отстъпва пред отказа на човека:

„Посланието от Рождество Христово ни дава да познаем мрака на един затворен свят и с това осветлява действителността, която виждаме всеки ден. Но то ни казва също, че Бог не се оставя затворен отвън. Той намира едно пространство, влизайки макар през обора; съществуват хора, които виждат неговата светлина и я отразяват”.

През нощта на Коледа 2006, припомни значението на коледните подаръци:

„Когато ти за Коледа правиш подаръци, не подарявай нещо само на тези, които на свой ред, ти правят подаръци, а подари на тези, които не получават от никого и които не могат да ти дадат нищо в замяна. Така направи сам Бог: Той ни кани на своята сватбена трапеза, на което не можем да отвърнем, а само да приемем с радост”.

Ето какво не трябва да забравяме, когато правим подаръци:

„Сред многобройните подаръци, които купуваме и получаваме нека не забравяме истинския дар: да си дарим взаимно нещо от самите себе си! Да си дарим взаимно нашето време. Да отворим нашето време за Бог. Така се уталожва възбудата. Така се ражда радостта, така се създава празникът”.