Брюксел е домакин на 31 Европейска младежка среща на Общността Тезе

Повече от 40 хиляди младежи от цяла Европа участват в европейската среща организирана от икуменическата общност Тезе, която се провежда от 29 декември до 2 януари в Брюксел. Белгийската столица е избрана за домакин на срещата, като етап от „Поклонничеството на доверието 2008”, което преминава целия европейски континент и включващо Женева, Загреб, Лисабон, Париж и Будапеща. Според организаторите, по този начин „младежите ще се научат да вървят по пътищата на доверието: доверие в хората, между християните, между народите и доверие в Бог”. Всяка страна ще бъде представена от стотина младежи. Най-многобройни групи сред записалите се са от Полша – 9200; Германия – 2000; Франция – 2000; Италия – 2000. Предвид голямото присъствие на младежи в Брюксел, Общността Тезе отправи апел към жителите на белгийската столица и околните селища да отворят вратите на домовете си и предложат своето гостоприемство. Апелът е формулиран като слоган”: „Два квадратни метра топлина - гостоприемство за 1 младеж”.


Всяка сутрин младежите ще се събират за размишление по езикови групи на 180 специално определени места. В това число католически, протестантски и православни църкви. По обед и вечер всички групи ще се отпарят към Expo Brussels за храна, а след това павилионите ще се превърнат в места за молитва. Всяка вечер фрер Алоиз, духовен ръководител на Общността Тезе, ще говори пред младежите. Многобройни са темите за размишление, които са групирани в 19 основни момента, а всеки участник може да направи своя избор. Размишленията ще се провеждат в различни павилиони и ще бъдат водени от свещеници и експерти, сред които и Жак Баро, зам.председател на Еворепйската комисия. Ето някои от тях: „Кой е изворът на нашия живот?”; „Един нов компас за живота”; „Глобализация и финансовата криза”; „ Как да запазим вярата при страдание, загуба или скръб”; „Европа, общност на ценности”; „Творчество и вяра”. Включени са и мюсюлмански и християнски хорови групи, както и от Конго, Латинска Америка.


Както всяка година различни религиозни лидери и представители на световни и обществени институции изпратиха послания до младежите:


Папа Бенедикт ХVІ
В един свят с нарастващи форми на бедност, несправедливости и конфликти”, „Бог има нужда от вашата вяра, от вашето творчество, от вашия инициативен дух”. Това пише Папа Бенедикт ХVІ в посланието до младежите в Брюксел. „Вие търсите извора на една надежда за вас и за света, отваряйки сърцето си към Христос, чрез молитвата и слушане на неговото Слово, като споделяте вашите въжделения с младежите от цяла Европа и от другите континенти и свидетелствате Църквата, като място на единение и на приятелство за всички”. „Папата е близо до вас във вашето поклонничество на доверието на земята, предложено преди много години от скъпия Фрер Роже. Има доверие, че ще откриете как да свидетелствате надеждата около вас, чрез вашия живот”. „За да отговорите на неговия повик”, пише Папата , Бог „ви дарява присъствието на своя Дух. Той е, който ще обнови силите ви когато настъпи умората. Подкрепени от Светия Дух, не се страхувайте да свидетелствате надеждата, която полага във вас. Не се страхувайте да разтворите сърцата си”.


Архиепископ Роуън Уилямс , примас на Англиканската църква
Примасът на Англиканската църква също слага акцент на предизвикателството на финансовата криза към младежите. „В настоящия момент, когато западното общество се сблъсква с нова и страшна действителност на общата икономическа криза – пише архиепископа – или трябва да изградим още по-здрава защита, премахвайки нашата уязвимост или да започнем да преоткриваме онова, което означава наистина бедност на духа”. Роуън Уилямс припомня думите на Св.Павел за Исус Христос, който „е станал беден, за да станем ние богати, отричайки се от сигурността и достойнството, за да може да говори на езика на реалните мъже и жени с намерението да им разкрие дълбочината на свободата и любовта”. „Нека се научим да имаме доверие в Него – призовава примаса на англиканската църква – и видим че всичко направено и изстрадано от Него е за нашата радост и за нашето изцерение”.


Ишмаел Ноко, генерален секретар на Световната лютеранска федерация
От името на Световната лютеранска федерация, Генералният секретар, преподобният Ишмаел Ноко призовава младежите да се присъединят към „един технологически и икономически прогрес, който върви с равни крачки с по-голямата хуманност”. Вие, продължава, трябва да търсите по-дълбокия смисъл на вашето съществуване и си задавате въпроси за неговия извор. „Болезнена е констатацията – пише Ноко - с каква бързина големи финансови ресурси биват влагани в този момент на криза в подкрепа на финансови пазари и институции, докато в по-добри икономически периоди дори една част от тези ресурси не се ползваше за премахване на крайната бедност в света”. От тук апела към Църквите да се обединят в изграждането на доверие в общността и насърчават такива „форми на управление, способни да дадат по-добри отговори на нуждите на справедливостта и достойни за доверие”. Вашата молитва, завършва посланието, ще бъде чута в целия свят. Бог да ви благослови! Светият Дух да бъде с вас когато се съберете в Брюксел!


Църквите в Женева
„Чрез вас, отеква поканата за среща с Христос в нашия личен живот и в живота на нашите Църкви, за да станем негови свидетели в света”, се казва в посланието на Църквите от Женева, подписано от Моник Питон, председател на кантоналния синод на Християнската католическа Църква, Пиер Фарин, пом.епископ на Римската католическа Църква и Жорж Болай, председател на Протестантската Църква. „Приехме поканата за помирение и за размяна на дарове, като една възможност за взаимно обогатяване в нашите различия на вяра, култура, поколения. Вярваме, че Царството Божие е в път, когато Църквите се събират да посрещнат младежите; когато християни се събират, за да се вслушат в Словото Божие; когато вярващите поемат сериозно ангажимента на своето кръщение; когато Божият народ среща своя Господ в мълчание, песен и молитва”.


Бан Ки- Муун, генерален секретар на ООН
„Вие се събирате заедно в един ключов момент за човечеството – казва във видеопослание генералния секретар на ООН Бан Ки –Муун до младежите в Брюксел. Изправени сме пред една световна финансова криза, спешната нужда от развитие, хранителната несигурност и ускоряване на климатичните помени”. „Това е новата световна действителност”. „Вашите гласове ще бъдат решителни за да приканите управляващите по целия свят за спешни действия, като имат за цел преди всичко общото благо. Вашето поклонничество може да допринесе за хармонията и разбирателството между културите. В епохата на изостряне на екстремистките идеологии и в която нетолерантността показва упорита съпротива, необходимостта от диалог между религиите, културите и цивилизациите никога досега не е била толкова силна”.


Мануел Барозу, председател на Европейската Комисия
Също във видеопослание, председателят на Европейската Комисия Мануел Барозу подчертава, че европейската младежка среща в Брюксел е „конкретен израз на честване на ценностите на помирението и мира, чрез диалога” в европейската Година на междукултурния диалог. За успеха на новия световен ред дял имат също и младежите, изтъква Барозу, които „трябва да направят свой европейския проект и разберат, че той е безпрецедентна стъпка напред в историята на човечеството”. „Сега новите поколения трябва да се борят за Европа, за защитата на нашите ценности и за нашия живот, тъй като Европа е нашето бъдеще”. „Европа има нужда от вашето активно участие в утвърждаването на общите ценности и в укрепването на принадлежността към една общност, изградена не само от политика и икономика, но също и от етически ценности, базирани на човешките права и човешкото достойнство”. „Знам, че съвременните младежи искат по-екологичен, по-сигурен и по-справедлив свят”, казва Барозу и приканвам младежите към една „активна гражданственост”, за да може Европа да служи на целия свят и бъде "гостоприемна, солидарна и място за постоянен празник на народите”.


"Писмо от Кения"
Този нов етап от поклонничеството бе предшестван от младежката среща в Найроби, Кения, която се проведе от 26 до 30 ноември и бе на първата континентална среща за Африка. В нея участваха 7000 младежи от 15 африкански страни, а „Послание от Кения” на фрер Алоис, ще базата за размишление за европейската среща в Брюксел.


„Навсякъде по света, обществото и поведението бързо се променят. Множат се необикновени възможности за развитие, но също така се явяват нестабилност, а във връзка с бъдещето се засилват тревогите. За да може техническият и икономическият прогрес да вървят с равни стъпки с една по-голяма хуманност, е неизбежно да се търси по-дълбокият смисъл на съществуването. Пред тревогата и страха на мнозина, изниква един въпрос: кой е нашият извор на живот?


Няколко века преди Христос, пророк Исаия бе посочил един извор, когато пише: „а които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят”.(Ис 40,31).


Днес много повече хора в сравнение с миналото не намират този извор. Името на Бог също е изпълнено с неясноти или е съвсем забравено. Може ли да има връзка между това изместване на вярата и загубата на радостта от живота? Как да се отприщи в нас изворът? Разбира се в отделянето на внимание за присъствието на Бог. От тук можем да черпим надежда и радост.
Тогава изворът започва да тече и нашият живот придобива смисъл. Ставаме способни да поемем отговорността на нашето съществуване: да го получим като дар и на свой ред да го дарим за тези, които са ни поверени.


Промяната се реализира дори и с една слаба вяра: не живеем повече само за самите себе си. Отваряйки на Бог вратите на нашето сърце, ние подготвяме пътя за неговото идване и за мнозина други.

Бог присъства във всеки един вярващ или невярващ човек. Още от своята първа страница, Библията описва с голяма поетична красота дара на жизненото дихание, което Бог влива във всяко човешко същество. Чрез своето присъствие на земята, Исус откри неизмеримата любов на Бог към всяка личност. Дарявайки се докрай, Той вписа Божието „да” в дълбочината на човешкото съществуване. След възкресението на Христос не можем повече да се отчайваме от света и от самите себе си.


Нека тогава приемем това, което сме или което не сме, дори приемайки всичко което не сме избрали и което тежи в нашия живот. Да се опитаме да творим тръгвайки и от това, което не е съвършено. Ще намерим свободата. Дори да сме обременени с грижи, ще приемем живота си като един дар и всеки ден като едно днес за Бога.


Ако Бог е в нас, той е също така и пред нас. Приема ни такива каквито сме, но ни прави и да излезем от самите себе си. Понякога нашето съществуване ни тревожи, обърква нашите планове и програми. Животът в Исус обаче ни увлича да навлезем в тази перспектива. Жаждата за любов, която гори във всеки един от нас, стремежът за свобода са един дар и вече съдържат поканата на Бог да отворим себе си. Тогава всеки от нас е призван да се запита: в този момент какво се иска от мен да преодолея? Не става въпрос задължително да „направя нещо повече”. Това, за което сме призвани е да обичаме повече. И понеже любовта има нужда от цялото наше същество за да се изрази, ние сме тези които трябва да търсим без да чакаме дори минута повече, как да отделим повече внимание към нашия ближен.


Да се поддържаме взаимно, за да задълбочаваме вярата: Много младежи се чувстват самотни в техния вътрешен път. Ако са двама или трима вече е възможно да се подкрепят, да споделят и да се молят заедно, дори с този, който казва че е по-близо до съмнението, отколкото до вярата. Такова споделяне намира голяма подкрепа, ако е интегрирано в местната Църква. Колко хубаво би било ако енориите и групите младежи бъдат преди всичко места на сърдечната доброта и на доверието, гостоприемни места, особено за най-слабите!


За да се участва в изграждането на едно по-обединено човешко семейство, не би ли трябвало да се гледа на света „тръгвайки отдолу”? Такъв поглед означава една голяма искреност. Комуникациите стават все по-лесни, но в същото време обществата остават разделени. Рискът от взаимното безразличие не престава да се увеличава. Вървим към некомуникативността на нашите общества! Нека вървим към тези, които страдат! Да отидем да посетим тези, които са отхвърлени, малтретирани! Ако има мизерия и скандални несправедливости набиващи се в очите, то има много по-невидими мизерии. Една от тях е самотата. Където и да сме, нека да търсим поотделно или заедно, какъв жест да направим в ситуациите на страдание. Така ще открием присъствието на Христос дори и там, където не сме очаквали. Възкръснал, той е там, сред човешките същества. Предшества ни по пътя на състраданието. И със Светия Дух обновява лика на земята.


В библейските езици „дихание” и „дух” са само една и единствена дума. Пророците известиха, че посредством Светия Дух Бог ще обитава в човешкото същество (Ез 36,26-27). С идването на Христос, с неговата смърт и възкресение, Светият Дух е даден „без мярка” (Йо 3,34). От тогава Божието Дихание е непрекъснато активно в човечеството, за да бъде един ден едно само Тяло в Христа.


Една от първите книги на фрер Роже имаше за заглавие Да живеем Божия ден (1958). Фрер Роже бе убеден в значението за вярващите да присъстват в настоящето общество, вместо да гледат с носталгия към миналото или да бягат към едно илюзорно бъдеще. Само в настоящия момент можем да срещнем Бог и да живеем от него. Един африкански християнин, свети Августин, бе написал тази молитва през ІV век: „А ти бе по-дълбоко в мене от моята най-дълбока част и по-високо от моята най-висока част.” (Изповеди, кн.ІІІ, 6,11) „Моите мисли не са ваши мисли”, казва Господ (Ис 55,8). Дева Мария също стигна отвъд, чак до неразбираемата смърт на нейния син, вярвайки изцяло, че Бог е верен в неговото обещание за живот. В Африка, както в Латинска Америка и в някои страни от Азия, християните се събират не само в енориите, но и в кварталите, в селата, в малките църковни общности. Заедно се молят и взаимно се подкрепят. Налице е една човешка топлина и един личен ангажимент във всеки, което допринася за превръщането на Църквата в едно автентично място на единение. Не можем да стоим пасивно пред факта, че Божието семейство е разделено на различни конфесии.


Днес, когато за щастие се правят усилия да бъдат подкрепени култури рискуващи да бъдат заличени, също така е вярно че никоя култура не се развива покрита със стъклен похлупак. В момента на глобализацията, срещата между културите е не само неизбежно, тя е дори една печеливша карта за нашето общество. Една поговорка от Кения припомня това: „Няма човек, който да не може да не стане сирак”. Фрер Роже писа в Правилото на Тезе (1954): „Подигравката, тази отрова на съвместния живот, е коварна, защото посредством нея биват казвани така наречените истини, за които липсва смелостта да бъдат казани лице в лице. Тя е коварна, защото руши личността на един брат пред другите.”