Емил Цейнски: Иконата e моят живот и моята мисия

Иконография, преминаваща пределите на изкуството, като израз на вяра и живот. Това е визитната картичка на Емил Цейнски, преминал бездната на емигрантския живот в Италия, за да стане иконописец от международен мащаб и признат творец в съвременното европейско изкуство, хвърлящ мостове между културите. Днес, неговите икони и се оценяват от 700 до 20 000 евро. Много от тях се намират в параклиси на католически църкви или на страниците на религиозни издания, както и в частни колекции или в домове на видни личности, сред които италианския премиер Силвио Берлускони и принцесата на Люксембург. На 21 януари 1993г. Емил Цейнски дарява лично своя икона „Св.Св.Петър и Павел” на Папа Йоан Павел ІІ, а понастоящем негова икона се намира и в работния кабинет на Бенедикт ХVІ. Иконите му са достигнали Гърция, Франция, Швейцария, Германия, Канада, Япония, Австралия. Сред многобройните му изложби в Италия особено място заемат тези в Асизи, Сотто ил Монте – родното селище на Папа Йоан ХХІІІ и в римската базилика „Сан Клементе”. На 13 и 14 декември т.г. българското посолство в Рим организира негова изложба в рамките на инициативата "Рим Коледен град. Уникален празник в света".


Цейнски е от Белоградчик, възпитаник на художественото училище в Казанлък, но художествения му път е белязан от силна духовна нишка: записва Духовната академия, а за кратък период е послушник в Рилската обител. Най-важното обаче е силната му вяра, която му дава сила при създаването на уникалните творби. Затова неговите икони са нови създания, които живеят с душата на артиста и вярващия. За него рисуването на една икона не означава само техника, вярност към стила, школите или копиране на античните икони, а средство за хармония с вярата. Творческата и житейска одисея на Емил Цейнски започва през 1991г в Милано:


*********
„Началото беше много трудно, започнах живота на клошар. Споделях градините на Милано и на централната гара с всички останали емигранти, нямащи нито дом, нито препитание. Тук, на нас емигрантите, мога да кажа, че най-много ни е помагала Католическата Църква. Не те питат кой си, какъв си. Ти имаш нужда, отиваш и ти дават хляб и не се интересуват от друго.


Всъщност, там ли беше и първата ви изложба?
След години бяха поканен да направя изложба в центъра Сант Антонио. Обстановката ми се стори много позната, въпреки че сега влязох от другия край, а не от тоя в който се влиза да получиш храна, а от входа за културния център. Това беше първата ми изложба в културния център, след това имаше втора и решихме, че и ние можем да направим нещо.


Какво представлява за вас иконата?
За мен, още от малък, иконата е всичко, моят живот и затова казвам, че тя е и моята мисия. Мисия не само за евангелизиране, както се казва в католическия свят, чрез нашето изкуство, защото това изкуство не принадлежи само на православни или на католици, а е общо за християните. Моята мисия е разпространението, запознаването на обикновения човек с това изкуство и с неговите корени. Това е иконописта, чиито корени са в християнството. Мисля, че най-точната дума е мисия, защото тя обединява. Тази дума „мисия” не съм я чувствал толкова силно в България, а само когато дойдох тук в Италия, когато се срещнах с много свещеници, които имаха много силно развито това чувство. Те рискуваха живота си в други страни, в Африка и навсякъде по света, където има нужда от тях, те бяха там да помогнат. Тогава тази дума мисия я почувствах много по-близка и стана много по-моя.
 
С какво се отличава вашият метод на работа, вашият „почерк” в иконографията?

Преди всичко всеки творец трябва да има сърце. Когато човек дава душа и сърце, всичко става много добре. Тогава ти идва и тази Божия искрица, която помага. После се взимат стилове, каквито са руският, българският, гръцкият. Те са различни, но са обединени от Евангелието, затова иконата отразява Евангелието в символи и цветове. Там няма какво да се промени, но един автор може да даде едно, друг друго. А за иконата трябва просто да дадеш всичко, за да бъде тая за която казват истинската икона. Не само тази, която е от 17 или от 18 век, но и тази която е правена днес. Тя може да бъде истинска, когато човек даде всичко от себе си.


Вие казвате, че не предпочитате галериите за вашите икони. Как тогава реализирате тази мисия на иконата?
По принцип не предпочитам галериите, защото хората имат малко страх и неудобство да се влезе в една галерия. Предпочитам да е чрез кметствата, чрез културните центрове, но най-вече чрез Църквата, където хората отиват подготвени. Човек трябва да бъде поне малко подготвен и затова смятам, че една от най-хубавите ми и добре представени изложби е тази в Асизи. Там хората идват от целия свят подготвени за срещата със свети Франциск, със света Киара, за срещата с религията и със силата на светиите. Там именно иконата намира своето място, там хората са подготвени. На всички изложби правим една пресконференция с един представител на Църквата, един критик на изкуството и един духовник, който да обясни дълбочината на иконата, защото тя не е само една обикновена картина, а нещо много, много повече. Освен това, решихме да направим една верига от дарения на хора, които създават днешната история. Започнали сме от Папа Йоан Павел ІІ, за сегашния папа Бенедикт ХVІ направих една икона. Имам икона при монс.Каповила, личния секретар на Папа Йоан ХХІІІ. Освен към тези хора от Католическата Църква, тази година тази верига от дарения продължава и в България. Сред тях са владиката на Видин, дядо Дометиян, кмета на Видин, кмета на Белоградчик, а за в бъдеще ще има и други хора и в момента готвим един малък списък. Иконите са символични, да им напомнят, че са християни и че трябва да действат не само по законите на времето, но и по Христовите закони. Това е нашата провокация към тези личности, да не забравят, че преди всичко са християни, а след това са станали държавници. Мисля, че иконата може да ги облагороди, да ги омекоти и да даде повече душа в тяхната мисия на водачи.


Какво е вашето пожелание за Рождество Христово към обикновените християни?
Да не забравяме, че Рождество Христово не е само денят, в който се купуват и се правят подаръци, а да си припомним, че това е Рождество Христово, най-светлият празник и любовта ни към близките да не престава. Пожеланието ми е мир и любов”.