Аудиенция на Папата за Римската курия: 2008 - година белязана от "присъствието" на
Светия Дух. Бог е създател на мъжа и жената и Църквата ще защитава тази истина
През отиващата си година Светият Дух, който Христос е дарил на Църквата, се е проявил
в една видима „Петдесятница”, особено чрез СМД в Сидни, Австралия, и Синода на епископите,
посветен на Божието Слово. Това заяви Папата на традиционната среща за рождественски
пожелания с представители на Римската Курия. В дългото си слово той се спря на по-главните
църковни събития през 2008: 40 години от публикацията на енцикликата за човешкия
живот „Humanae vitae” и 30 години от кончината на Павел VІ, началото на Годината посветена
на Св.Павел и апостолическите пътувания в САЩ и Франция, присъствието във Ватикана
на Вселенския и Константинополски патриарх Вартоломей І и други църковни представители.
Папата специално се спря на „феномена” на световните младежки дни, който все повече
става обект на анализи, за да се разбере т.н. „младежка култура”:
„Обществените
анализи смятат тези младежки дни, като вариант на модерната младежка култура и подобие
на рок фестивал, но в църковен вид, а Папата като звезда. С или без вярата, тези фестивали
винаги са едни и същи, като по този начин се мисли да се отклони въпроса за Бог. Има
също така и гласове от католическа страна, които смятат тези дни като голям спектакъл,
красив, но малко значим по въпросите за вярата и присъствието на Евангелието в съвремието.
Тоест, моменти на празничен екстаз, които в крайна сметка не влияят особено върху
живота”.
Папата посочи, че в този анализ не се взима
пред вид онази „радост” от Сидни, която е много различна от всеки един рок концерт:
200 хил. младежи не смутиха атмосферата на австралийската столица, нямаше случаи на
насилие, нито това бе дрога-парти, изтъкна Папата, а свидетелство за един път на
вярата, който има за опорна точка Кръста:
„Не случайно в Австралия дългия
Кръстен Път бе кулминационния момент на СМД – изтъкна Бенедикт ХVІ. Той бе обобщение
на миналото и показател за Онзи, Който обединява всичко: Бог, който ни обича дори
до кръстната смърт. По този начин не е Папата звездата, около който всичко се събира.
Той е само викарий и препраща към Всевишния, Който е сред нас”.
Папата
подчерта и дълбоката връзка между Светия Дух и Библията, чрез Синода на епископите,
посветен на Божието Слово, който въпреки „незавършеността си” показа, че и днес,
в съвременната Църква, съществува Петдесятница. Бенедикт ХVІ още веднъж благодари
за участието и приноса на Равина Коен и православния Патриарх Вартоломей І.
Бенедикт
ХVІ посочи „четирите измерения в темата за Светия Дух. Първото е Творението и неговата
„интелигентна структура”, произлизаща от „съзидателния Дух на Бог”. Тази „интелигентност”
е от математически тип, поясни Папа Ратцингер, който всеки човек обладан от Светия
Дух е в състояние да разбере, тъй като материята освен математическа структура, е
изпълнена от Дух, който е „основата върху която почиват модерните естествени науки.
Фактът, че тази интелигента структура произлиза от Духа Творец, дарил и на нас духа,
съдържа в себе си една „задача и една отговорност”:
„Отговорността към
земята е основна в нашата вяра – каза Папата. Земята не е наша собственост, която
можем да използваме ,според нашите нужди или желания. Тя е дар на Твореца, който е
вложил в нея вътрешни ориентири и с това ни дава автентични сигнали как да управляваме
Неговото творение”.
В това влиза и „етическия ориентир”,
допълни Папата, а Църквата има отговорността да „валоризира” в обществото защитата
на водата и въздуха, както и самия човек от „саморазрушението”. Оттук и предупреждението
на Бенедикт ХVІ към онези, които нарушават създадения от Бога ред за същността на
човешката природа, установена като мъж и жена:
„Онова, което много често
бива изразявано с определението „джендър”, в крайна сметка води към автоеманципацията
на човека от творението и от Твореца. Човекът иска сам да бъде творец на самия себе
си и да разполага само с онова, което го засяга. Но по този начин живее в противоречие
с истината, живее срещу Духа Творец. Тропическите гори заслужават да бъдат защитавани,
но не по-малко трябва да защитаваме човешкото създание в което е вписано онова послание,
което не противоречи на нашата свобода, а е нейно условие”.
В
тази светлина Папата припомни, че енцикликата „Humanae Vitae” желае също това: да
защити “любовта от сексуалността във формата на консумизъм, бъдещето от изключителната
претенция на настоящето и човешката природа от нейната манипулация”.
Посочвайки
измеренията на Св. Дух Папата подчерта неговата „комуникация” в днешно време „с човешки
думи, чрез Исус, който е неразделима негова част , а от друга страна е „тясно свързан
с Църквата”, тъй като е нейното Тяло на земята. Мисията на Църквата, каза Папата,
е да известява това, като трябва да го прави с типичната християнска радост:
„Радостта
е такъв дар, който включва в себе си всички останали дарове. Тя е израз на щастие
от хармонията със себе си, което произтича от хармонията с Бог и с Неговото творение.
Мисионерския дух на Църквата е израз на този импулс да предава този дар. Нека тази
радост бъде винаги с нас – завърши Папата – и озарява света с неговите мъки и страдания”.