Папата прие 11 нови посланици към Светия Престол. Апели срещу евтаназията и за диалога между християни и мюсюлмани

Световният мир трябва да се опира на справедливостта и върху една обновена етика на диалога, особено в момент като настоящата нестабилност, предизвикана от глобалната икономическа криза. Тази своя визия предложи Бенедикт ХVІ на аудиенцията за 11 нови посланици към Светия Престол: Малави, Швеция, Сиера Леоне, Исландия, Люксембург, Мадагаскар, Белиз, Тунис, Казахстан, Бахрейн и Островите Фиджи.


В словото си, произнесено на френски език, Папата засегна актуални проблематики: от финансовата криза до евтаназията, аборта и диалога с ислямските страни. Папата постави акцент върху предизвикателствата "за един международен посредник", не само на конюнктурно ниво, а и на „идеално” ниво. Бенедикт ХVІ подчерта, че търсенето и насърчаването на мира представлява същността за "добрата мисия" за един посланик:


“L’Ambassadeur peut et doit être un bâtisseur de paix….
„Посланикът може и трябва да бъде строител на мира. Този миротворец трябва не само да е обладан от спокойствие и помирителен дух с желание за доброто на всички, както и да предотвратява конфликти – подчерта Папата - а също така изцяло да бъде отдаден в служба на мира и активно да участва в неговото изграждане, дори понякога с риск за живота”.


„Ако в миналото човечеството е изпитало горчивия опит на „недостойното робство” от политически и икономически системи, търсещи равенството чрез демагогия или насилие – изтъкна Бенедикт ХVІ – днес се чувства нуждата от „истински мир”, който не може да бъде постигнат, „ако не царува справедливостта”:


“Le Saint-Siège a d’ailleurs publié, à la veille de la Conférence de Doha...
„В навечерието на конференцията в Доха, приключила преди няколко дни – каза Папата – Светият Престол публикува документ за настоящата финансова криза и нейния ефект върху обществото и отделните хора. В него са изложени някои важни точки по различни етически аспекти, които би трябвало да управляват отношенията във финансите и развитието, насърчавайки правителства и икономически единици в търсенето на трайни решения и солидарност за доброто на всички, особено за най-уязвимите от драматичните последствия на кризата”.


В словото си към отделните дипломатически представители Папата изрази своето „безпокойство” за проектозакона за евтаназията и асистираното самоубийство, който е на дневен ред в парламента на Люксембург. Бенедикт ХVІ призова за зачитане на живота и човешкото достойнство. Пред посланика на Швеция Папата обърна внимание на някои теми свързани с юридическата защита на семейството и неродените деца, а от друга страна даде висока оценка на страната, отворила границите си за хиляди християни бягащи от Ирак, като допълни, че „всеки ден се моли” за християните в Близкия Изток. Актуалната финансова криза бе основна тема в словото му към посланика на Исландия, като отправи пожеланието страната да може да отговори на сериозните икономически трудности.
Насърчаването на мира, значението на религиозната свобода, необходимостта от диалог между културите, както и ангажимента за устойчиво и солидарно икономическо развитие бяха силните теми засегнати от Папата в словата му пред посланиците на четири страни с преобладаващо ислямско население: Тунис, Казахстан, Бахрейн и Сиера Леоне.

„Един знак на надежда за Африка и за света”: Така Бенедикт ХVІ очерта развитието на Сиера Леоне след годините на разрушителна война и насилие. В словото си към посланика Папата посочи желанието на народа за траен мир и солидна демокрация изразено на неотдавна проведените избори. Отправи пожеланието демократичните институции на страната да бъдат все по-силни и да бъде насърчавано справедливостта в обществото. Наложителна е, предупреди и борбата срещу корупцията в политиката.

С посланика на Тунис, г-жа Рафиа Лимам Бауенди, Папата се спря на трудната икономическа ситуация на глобално ниво, изискваща една автентична солидарност. Икономически растеж, бе неговото предупреждение, който се развива за сметка на цели народи, не е приемлив. Същевременно Папата посочи като необходим диалога между културите и религиите, за да бъде насърчаван мира, респекта към личността и нейните фундаментални права. От друга страна, допълни, признанието, че животът е един дар от Бог и следователно сакрален, представлява общата база за изграждането на един по-хармоничен и гостоприемен свят. Не пропусна да спре внимание за значението на религиозната свобода.

В словото пред посланика на Бахрейн, Папата призова християни и мюсюлмани да си сътрудничат, въпреки различията, за защита на съществените ценности на живота и на семейството, на мира и на солидарността. И пожела взаимното разбирателство между лицата от различни религии предвид все по-братолюбивите връзки. Благодари на властите в кралството за респекта към религиозната свобода и подчерта, че тя означава възможността всяко лице да променя религията си, когато неговата съвест го изисква”.

Значението на диалога между вяра и култури бе доминираща тема и в словото пред посланика на Казахстан, страна която е място на срещи и диалог. Казахстан, каза, би могъл да бъде един вид лаборатория, където се търси мирното съжителство в различието на култури и религии. Религиите, продължи, имат положителна роля, когато се зачитат и сътрудничат заедно за постигане на общите цели. От своя страна държавите не трябва да се месят в религиозната сфера, нито да злоупотребяват с религиите.

Засилващата се разлика между севера и юга в света, между богати и бедни, бе в центъра на словото на Папата пред посланика на Мадагаскар. Тази страна е с влошена социално-икономическа ситуация след преминаването на разрушителни циклони. От тук пожеланието международната общност да не намалява помощите за развитие на най-бедните страни с претекста за световната финансова криза.

На посланика на Белиз от Централна Америка, Папата препоръча младите да съхраняват наследството на културните и религиозни традиции, плод на сътрудничеството и взаимния респект. Ценности, отбеляза Папата, на които днес се противопоставят внесени културни модели, подхранващи климата на цинизъм, насърчаващи злоупотребата с алкохол и дрога и отслабващи идеализма, великодушието и надеждата на младежите. Пред тези феномени – подчерта Светият Отец – семейството се поставя като защитна стена за бъдещето на обществото и защитата на човешкото достойнство.

Обръщайки се към посланика на Малави, Бенедикт ХVІ отбеляза спешната необходимост за африканските страни да бъдат единни в отговора на предизвикателствата за бъдещето и да осигурят едно здраво и цялостно развитие на своите народи. Специално в Малави, от политическите и религиозни лидери, които вече се ангажират и сътрудничат в политическия живот, Папата поиска да работят заедно, за да гарантират хранителна сигурност, в борбата срещу бедността и болестите, особено СПИН.

Думи на насърчение Бенедикт ХVІ отправи накрая към посланика на Островите Фиджи за стъпките направени в утвърждаването на демократично правителство на архипелага, след преврата от 2006 г. с надеждата – отбеляза – че ще се даде глас на всички сектори от обществото и ще бъдат използвани умението и силите на всички жители от различните етноси. Папата насърчи сътрудничеството в района на Тихия океан в отговор на климатичните промени, за да се осигури един модел на устойчиво развитие.