Адвент

От две хилядолетия Църквата е в очакване: в очакване на второто Христово пришествие, за което се подготвяме в Предколедното време. През тези години от своя понтификат, Бенедикт ХVІ подчерта различните духовни акценти на този период, който бележи началото на литургичната година за Църквата. Всички тези акценти са свързани помежду си от един основен елемент, който липсва в голяма част от нашата епоха, но който е присъщ на Предколедното време и може да бъде определен като неговата багра: надеждата.

Когато вечерта на първата година от новата ера за вярата и за историята, вратите на страноприемницата се затвориха за младата двойка, пристигнала с доста трудности във Витлеем, Бог почука на сърцето на неграмотни и бедни хора, които обаче бяха способни да споделят и малкото което притижават. Така, първото предколедно време успя да се осъществи пред очите на тези, които повече от другите имаха нужда да докоснат с ръка Надеждата. Двадесет века по-късно, една доста добре изразена сценография, продължава да предава, по един особен начин, чувството на очакване, присъщо на предколедното време: украшения и екрани, върху които никога не слиза нощта, с многобройни врати, които остават отворени и приканващи. Днес, очевидно, също се очаква нещо. Не е необходимо да е Някой. "Вратите" на човешкото сърце са затворени и показват безразличието, както преди двехиляди години.

Въпреки това, подчерта Бенедикт ХVІ по време на проповедта за първата вечерна молитва за предколедното време през 2006 година, „единственият и истински Бог” не е „Бог, който стои на небето и не се интересува от нас и нашата история, а е Бог, който идва в днешния ден на човечеството. Дойде първия път и обеща да се завърне в края на времената. Но въпреки това, обясни Светият Отец на 26 ноември 2006 година, Предколедното време не престава да се живее всяка година и всеки ден:

„В един определен смисъл Господ желае винаги да идва чрез нас. И чука на вратата на нашето сърце: съгласен ли си да ми дадеш твоята плът, твоето време и твоя живот? Този е гласът на Господа, който иска да влезе дори и в нашето време, иска да влезе в човешкия живот чрез нас. Той търси едно живо прибежище, нашия личен живот”.

Който успее да отвори тези врати, приема предизвикатлеството да води днес "добрата битка на вярата", която водеше Свети Павел. Защото да се приеме Детенцето Исус и да се остави да расте в нас и чрез нас, правейки го видимо за тези, които не го познават или които са го забравили, е едно задължение, изскващо свръхчовешки сили: т.е. Божията сила, която човекът се научил да призовава още от първата си среща с Бог. Доказателство за това са Псалмите, припомни Бенедикт ХVІ на 29 ноември тази година:

„Господи, към Тебе викам, ела ми на помощ (...). Това е викът на човек, който се намира в голяма опасност, но също и викът на Църквата сред множеството опасности, които я заобикалят, които застрашават нейната светост; тази безукорна цялост за която говори Свети Павел и която трябва да бъде опазена до второто и славно пришествие на Господа. В този зов ехти и викът на всички праведни, на всички, които искат да устоят на злото и на всекидневните изкушения за една нечестна печалба, на удоволствия, накърняващи човешкото достойноство”.

Следователно, човекът който живее предколедното време е силен, защото се надява на Някой, който знае че ще дойде. Освен това, често повтаря Папа Ратцингер през тези години, "Адвентът е изключителният сезон на надеждата”. Тема особено скъпа за Папа Бенедикт ХVІ, на която посвети втората си Енциклика Spe Salvi, публикувана на 30 ноември 2007 година, един ден преди започването на Предколедното време. Ден по-късно, Бенедикт ХVІ подчерта неспиращото Божие желание всяка година да става Младенец сред човеците от всички времена:

„На човечеството, което няма повече време за Него, Бог предлага друго време, едно ново пространство, за да може да намери себе си и поеме отново пътя, преоткривайки смисъла на надеждата”.

„Мир на човеците с добра воля”. На бедните в онази Ветлеемска нощ, които отвориха вратите на сърцето си за тайната на това Рождество, бе известено едно „качество”, което това Детенце носеше в себе си , освен надеждата”, подчерта Бенедикт ХVІ на 2 декември 2006 година:

„За вярващите „мирът” е едно от най-хубавите имена на Бог, който желае разбирателство за всички негови чеда (...). В тази перспектива Предколедното Време е най-подходящото време, за да се живее в разбирателство с всички онези – благодарение на Бог те са много - които се надяват на един по-справедлив и братски свят. В известен смисъл, в тази борба за справедливост могат да се срещнат хора от всяка една нация и култура, вярващи и не вярващи”.
Светла Чалъкова