2008-12-16 15:12:54

60 години Всеобща декларация за човешките права. Хуан Сомавия: Нужен е нов тип глобално управление зачитащо икономическите, социалните и културните права


„Върховен ориентир в диалога между културите по въпросите за свободата и човешките права”: с тези думи Бенедикт ХV- определи Всеобщата декларация за човешките права по време на тържественото честване във Ватикана по случай 60-та годишнина от нейното провъзгласяване. Сред изказванията направи впечатление словото на Хуан Сомавия, генерален директор на Международното бюро по труда към ООН, което съдържа основните линии за реализацията на един достоен труд и възможните решения в контекста на настоящата финансова криза и опасностите на глобализацията. Предлагаме със съкращение основните моменти в неговото изказване:


1. Същността на човешките права се съдържа в достойнството на всяко човешко същество
Съществуват тесни връзки между Всеобщата декларация на човешки права, Социалната доктрина на Църквата и Международното бюро по труда, основаващи се на насърчаването и защитата на човешкото достойнство. Всички те засягат начина на превръщането на ценностите в политики, а политиките в дейност за организацията на такова общество, което зачита достойнството на народите. Както може да се види в Наръчника на Социалната доктрина на Църквата, според който „същността на човешките права се съдържа в достойнството на всяко човешко същество” (153).


2. Финансовата криза и кризата на ценности
Икономическата криза, предшествана от повишаването на цените на хранителните продукти, се превърна в реална криза, но най-вече в криза на труда. Това е главното в безпокойството на населението. Повишава се и социалното напрежение. Някои си задават въпроса: „Защо веднага се намират милиарди за спасяването на финансовата икономика, а не се намират за борба с проблемите на бедността, безработицата, липсата на достъп до социалната защита? Какво се е случило със социалната справедливост и основното равенство в правилата?


3. Важността от достоен труд
Достоен труд означава да се даде възможност на жените и мъжете да издържат своите семейства и изпращат децата си на училище. Труд в който хората са уважавани. Труд, който осигури разумна пенсия в края на кариерата. Означава една политика, която произвежда качествен труд в цялото общество. Това наричаме „достоен труд”, тъй като знаем че труда е много повече от трудовия пазар. Трудът е източник на лично достойнство. Трудът е фундаментален за семейната стабилност. Папата Бенедикт ХVІ заяви: трудът е много важен за личностното развитие и за развитието на обществото; затова е необходимо той да бъде организиран и се развива в пълен респект с човешкото достойнство и в служба на общото благо”. Трудът е свързан с мира. Общество, което работи добре е мирно общество. Достойният труд признава, че не може да съществува социална стабилност базирана на социалното неравенство, както не може да съществува социално развитие базирано на нестабилни икономики.


За осъществяването на достоен труд трябва да се постигнат четири главни цели, които са взаимосвързани


a) Създаването трудова дейност и среда, позволяваща инвестиции и развитие на тази дейност, тъй като не може да съществува достоен труд без работна дейност;


b) Зачитане трудовите права и достойнството в труда;


c) Социална защита , според възможностите на икономиката;


d) Зачитане на половете и отсъствието на дискриминация;


Всичко това трябва да бъде улеснявано от диалога между правителства, ръководители на предприятия и работници, придружени от солидарността и международното сътрудничество.


4. Опасностите на глобализацията
Трябва да се припомни, че настоящата криза бе предшествана от една друга криза свързана с развитието на глобализацията и произхождащите от нея неуравновесеност и несъответствия. Твърде много мъже и жени, работещи във формални или неформални икономики, нямат възможност за достоен труд и постоянна заплата. Социално слабите групи, включващи работници мигранти, както индианско и племенно население, продължават да бъдат дискриминирани и изолирани. Това най-много се вижда в Африка. Ето защо и преференциалния избор на Църквата към бедните. Мнозина виждат в настоящия процес на глобализация една еволюция към етическа празнота. Трябва да се припомни, че пазарите трябва да работят в един контекст воден от основните ценности за човешките същества, човешките права, хората и семействата, общото благо.


5. Възможни решения
Не трябва да има връщане към ново отваряне на пазарите и към свиването на потенциалните печалби, идващи от търговията и от увеличаващите се международни инвестиции, а трябва да се намерят балансирани решения с поглед към хората, семействата и общностите. Добрата новина е че това е възможно. Можем да имаме отворени икономики и общества, подхранващи респекта към икономическите, социалните и културните права. Затова е необходимо да се постигне равновесие в някои области.


На първо място, равновесие между обществената политика и функциите на Държавата на глобално ниво: създаване на богатства и нови възможности за пазарите; демократичния глас в обществата и нуждите на отделните хора, семейства и общности. В действителност, ние надценихме пазарите, подценихме Държавата и обезценихме достойнството на труда.


На второ място, равновесие между икономическото, социалното и екологичното измерение или казано с други думи устойчиво развитие


На трето място, равновесие между финансовата икономика и реалната икономика. Финансовата система трябва да се завърне към своя основен принцип, а именно да допринася за продуктивното инвестиране, улеснявайки търговията и подпомагайки разумните нужди на консумацията.


На четвърто място, равновесие между капитал и труд. През последните двадесет години частта на труда в БВП прогресивно спада. По време на Юбилея на труда през 2000година Папа Йоан Павел ІІ припомни: „ Всички трябва да работят, за да не може икономическата система в която живеем да замени приоритета на труда с капитала и общото благо с частния интерес”.


В търсенето на това равновесие, трябва да черпим сили от енцикликата Rerum Novarum, даваща „моралния ориентир” за управление водено с „отговорност към справедливостта”.


6. По-голямо участие в демокрацията
Имаме една многостранна и незадоволителна система, тъй като не осъществява нужната политическа последователност. В различните институции се чувства дълбоката нужда от нов тип глобално управление, което да извърши преход от един международен тип правителство към една глобална общност с многобройни действащи лица, включваща правителства и институции.


Всичко това ще повлияе за прехода, който вече си извършва в някои страни, от представителната демокрация към действащата демокрация в един много по-разнообразен процес. В отговор на кризата, призовавам правителствата да постигнат съгласие за една по-голяма политическа последователност с международните организации работещи с финансите, търговията, развитието и труда, за изработването на съвместни политики и програми, създаващи трудова дейност, социална защита и целенасочени планове за сигурност и всичко онова свързано с тях”.










All the contents on this site are copyrighted ©.