2008-12-12 16:31:48

Нов документ на Църквата за биоетиката: човешкият ембрион има достойнство и права на личността още от зачатието


„На всяко човешко същество, от зачатието до естествената смърт, трябва да бъде признато достойнството на личността”: започва така Инструкцията „Dignitas personae”, Достойнство на личността за някои биоетически въпроси, публикувана от Конгрегацията за Доктрина на вярата. Целта е да бъде осъвременена инструкцията „Дар на живота”, публикувана от същото ведомство през 1987 г. в резултат на голямото развитие на биомедицинските технологии през последните 20 години. Документът, одобрен от Папата, желае да каже „едно голямо да на човешкия живот”, поради което различните „не” присъстващи в текста, трябва да бъдат гледани положително така както биват приемани положително „не-то” на човечеството за нарушението на човешките права, за расизма, за робството, за дискриминацията на жените, децата и болните. Църквата – се припомня в инструкцията – преди един век защити смело работниците, чиито права бяха потъпкани: днес защитава „една друга категория хора”, заченатите, „потискани в тяхното фундаментално право на живот”. Църквата гледа с доверие на научните търсения и признава тяхната автономност, но призовава всички заинтересувани към една етическа и социална отговорност. Фундаментален принцип е, че „плодът на човешкото поколение още от първия момент на своето съществуване, т.е. от образуването на зиготите” трябва да види признати „правата на личността, сред които преди всичко ненакърнимото право на всяко невинно човешко същество на живот”.

Що се отнася до лечението на инфертилността, „трябва да бъдат изключени всички техники за изкуствено хетерологично и хомологично оплождане, които заместват съпружеския акт. Допустими са обаче техники, които се очертават като една помощ за съпружеския акт и за неговата фертилност”. Трябва да бъдат насърчавани осиновяванията. Документът припомня, че в оплождането ин витро „броят на пожертваните ембриони е много висок”. Става въпрос за една техника, при която човешкият ембрион е третиран като „една маса от клетки”. Освен това, „все по-чести са случаите, когато двойки, които не са стерилни, прибягват до техники за изкуствена прокреация с единствената цел да направят генетична селекция на своите деца”. Църквата признава законното желание за едно дете, но това желание „не може да оправдае неговото производство”. „В действителност, впечатлението е, че някои изследователи изглежда отстъпват пред логиката само на субективни желания и на икономическия натиск, особено силен в тази област”. Сред неморалните техники стои и ICSI (Intra Cytoplasmic Sperm Injection), която се състои в инжектирането на един отделен сперматозоид пряко в цитоплазмата на яйцеклетката, защото „е извършван извън тялото на съпрузите посредством трети лица”. Инструкцията подчертава като недопустимо замразяването на ембрионите и обявява за неприемливи предложенията да се използват съществуващите многобройни замразени ембриони за изследвания или за терапевтични цели, или пък да се поставят на разположение на инфертилни двойки. Проблематична, макар и похвална в намеренията, се явява предложението за едно „пренатално осиновяване”. Констатацията е, че това е „ситуация на непоправима несправедливост”: въпреки че не се вижда „законно морален изход”, замразените ембриони „остават винаги титуляри на съществените права и следователно трябва да бъдат защитавана юридически като човешки същества”. За „морално неприемлива” е обявено и „криосъхранението на яйцеклетки за процес на изкуствена прокреация”.

Говорейки за абортни практики, Инструкцията се спира на така наречената ембрионална редукция „за ограничаване на броя на ембрионите или фетусите присъстващи в майчината утроба посредством тяхното директно унищожаване”: става въпрос „за умишлен селективен аборт”. Също така и преимплантационната диагноза, „различна от други форми на пренатална диагноза”, „фактически е финализирана за качествена селекция със съответното унищожаване на ембриони” с дефекти или нежелани характеристики: става въпрос за една „сериозна и несправедлива дискриминация, водеща до непризнаването на етическия и юридически статут на човешки същества засегнати от тежки патологии и увреждания”. Освен контрацептивните средства са незаконни и практиките, които действат след оплождането сред които интерцептивни техники, като спирали и хапчето за следващия ден, които задържат ембриона преди неговото имплантиране в матката, като хапчето RU 486, което предизвиква унищожаването на едва имплантирания ембрион. Употребата на тези средства „е част от греха на аборта” и „когато се достигне увереността за реализирането на аборт” се прибягва до „scomunica latae sententiae”, т.е. автоматично отлъчване.

Що се отнася до генетичната терапия, употребата на инженерната генетика с терапевтична цел, по принцип са допустими интервенции върху соматичните клетки, следователно непродуктивни, чиито ефекти са ограничени за отделния индивид. Незаконни са обаче интервенциите върху герминални клетки поради високия риск от нанасянето на евентуални щети на потомството. Ватиканският документ осъжда решително прилагането на инженерна генетика с нетерапевтични цели, т.е. с „предполагаеми цели за подобряване и засилване на генетичната дотация”: става въпрос за идеологическа претенция да се заеме мястото на Бог „в опита да се създаде един нов тип човек”. „Действително незаконна” е и човешката клонация, както възпроизводителна, така и терапевтична или изследователска. Възпроизводителната клонация установява „една форма на биологическо робство”. Но още „по-тежка е така наречената терапевтична клонация”, която се състои в „създаването на ембриони с цел тяхното унищожаване” за лечението на една друга личност. Относно терапевтичната употреба на стволови клетки, за законни са определени тези методи, които не нанасят сериозна вреда на субекта, от който се извличат” и следователно в случай когато се извличат тъкани от фетуси умрели от естествена смърт. Неморално е обаче извличането на стволови клетки от жив човешки ембрион, защото причинява неговото унищожаване. Научните проучвания върху ембрионални стволови клетки – твърди документът – е вече осъдена от историята „не само защото е лишена от Божията светлина, но и защото е лишена от хуманност”. „Една обида към достойнството на човешкото същество” е също и така наречената „хибридна клонация”, която смесва човешки и животински генетични елементи „в състояние да нарушат специфичната идентичност на човека”. Накрая Инструкцията се спира на въпроса за употребата на човешки „биологичен материал” с незаконен произход, който трябва да бъде отхвърлян от изследователите, дори ако е произведен извън техния научен център или е предмет на търговия „за да избягват сътрудничеството в злото и скандала”.

„Моралното поучение на Църквата – заключава Инструкцията – понякога е осъждано, че съдържа много забрани”, но „зад всяко ‘не‘ стои… едно голямо ‘да‘ към признанието на достойнството и на ненакърнимата стойност на всяко отделно и неповторимо човешко същество повикано към съществуването”.








All the contents on this site are copyrighted ©.