Млади таланти: цигуларката Лия Петрова

Много млади хора търсят „златния ключ” в живота. За талантливата 18 годишна цигуларка Лия Петрова той е Бог, семейството и музиката. Лия е първа цигулка в Младежкия филхармоничен оркестър „София” и вече е сериозно предизвикателство за международните сцени. Преди две седмици младежкият оркестър изнесе изключителен концерт пред взискателната римска публика в „Аудиториум”, а снощи Лия бе солист в концерта на световно известния камерен ансамбъл „Софийски солисти”, който за първи път изнесе концерт в Музея Вила Боргезе, едно от най-прочутите места в Рим и Италия. Галерия Боргезе е смятана за „сърцето на ренесанса на европейската култура”, заради прекрасните орнаменти, статуи, барелефи и картини изложени в него, а с музиката на „Софийски солисти” и Лия се превърна в кръстопът между минало, настояще и бъдеще.


Лия е родена през юни 1990 в София. Още на 6 години участва в концерт по случай 50-та годишнина на УНИЦЕФ. През 1997 участва като солист в серия концерти на Националното музикално училище „Любомир Пипков” във Франция. На следващата година е отличена с премията „Моцарт” на ЮНЕСКО за най-младата цигуларка. С Лия разговаряхме малко преди началото на концерта, а в краткия ни разговор споделя за себе си и за музиката и отправя своето новогодишно пожелание:


*********
Какво означава за теб това първо участие на това престижно място в Рим?
Първо искам да кажа, че когато влязох в този музей, аз наистина си помислих че това наистина е едно от най-красивите места, където съм била. Автоматично, всеки един човек на изкуството изпитва много респект и уважение към такова място, защото тук има изумителни скулптури и картини и аз ги разгледах за времето преди концерта доколкото бе възможно. Мисля че по този начин музиката се съчетава с другите изкуства присъстващи в този музей и се получава една много приятна атмосфера. Аз лично се чувствам много добре, наистина едно много красиво и респектиращо място. Това е второто мое посещение в Рим. Преди около две седмици бях тук като солист на Оркестъра на Националното музикално училище Любомир Пипков в София, бяхме целия симфоничен оркестър на училището. Когато се прибрах казах на семейството ми, че това е най-красивият град, който съм посетила. Беше наистина много интересно и даже бих казала, че не ми остана много време да свиря, защото се изкушавах да разглеждам и прекарах много дълго време в града и наистина тук се чувствам много добре.


След един такъв изумително бърз старт в музикалната кариера, за какво мечтаеш от тук нататък?
Мечтая и се надявам наистина да покоря с Божията помощ световните сцени, да свиря на много места заедно с цигулката и с музиката. Но за това за което истински мечтая, а някои хора дори не ми вярват, е за едно голямо семейство, да отгледам много деца, не знам колко, ще видим. За мен семейството е наистина нещо много важно и за това мечтая.


В каква посока и светлина би искала да възпиташ твоите деца?
Смятам, че най-важното за един човек е поне за мен е така е вярата в Бог, защото аз силно вярвам в Бог. Това е нещо много важно за мен и смятам, че първото на което ще науча децата си, е че има Бог, че трябва да вярват в него, че Той ги обича. От там нататък е много трудно да се каже, защото това са години напред възпитание, но също има значение и характера на човека, но според мен първите седем, десет години от възпитанието на децата са най-важни и искам да съм до децата си в този момент.


Казва се, че музиката също може да възпитава в човешките ценности. Ти доколко си убедена в това?
Смятам, че музиката е едно много красиво изкуство, което може да влияе на много нива в човешкия живот. Това също е въпрос донякъде на личен избор според мен, както и вярата в Бог. Музиката е също част от това, с удоволствие ще ги водя децата си на концерти и ще им показвам това, което съм научила. Може би ще науча нещо от тях, защото може би те ще знаят нещо друго за музиката, което аз не знам.


А какво би пожелала за Новата година на всички млади хора, които като тебе искат да постигнат големи успехи и международно признание в областта на музиката и изкуството?
Много е трудно да се каже. Аз не бих го нарекла късмет, но може би с Божията помощ винаги са ми се случвали хубави неща, не мога да се оплача. Аз харесвам нещата, които ми се случват и съм щастлива. Мисля, че най-важното е човек да се чувства добре и когато човек се чувства добре и е щастлив и спокоен вътре в себе си, тогава нещата се случват както трябва. Смятам, че трябва да мислим позитивно и наистина да бъдем доволни от нещата, които ни се случват, защото по този начин малко или много предизвикваме хубавите неща да идват при нас".


*********
Изпълнението на Лиа Петрова в Музея на Вила Боргезе: Фантазия "Златния петел" от Николай Римски Корсаков: