Адвентът: време да преоткрием надеждата, която не е нещо, а Някой
Предколедното време
е „изключителен духовен сезон на надеждата” в очакване на Спасителя” и „празник на
обновената вяра в Бог”: с тези думи, миналата неделя, Папата въведете християните
в началото на Адвента. В своята енциклика, „Spe Salvi”, Папа Ратцингер нарича Адвента
„привилегирован период за преоткриване на надеждата”, но не като измерение в живота
на християните, а като „обединяваща добродетел”, тъй като вярата се проектира към
бъдещето, а „живяното днес милосърдие е подготовка за Идването на Божието Царство”.
Но какво означава „очакването” в съвременното общество, белязано от консумизма и в
което се иска „всичко и сега”? С този въпрос се обърнахме към теолога Бруно Форте,
архиепископ на Киети-Васто в Италия:
********* „Как истински
да живеем надеждата е голямата трудност за много мъже и жени в днешно време. Смятаме,
че надеждата е относително бъдеще, проектирано от нас, което е на разположение на
нашите ръце, на нашата интелигентност и на нашите възможности. Истинската надежда,
християнската надежда, означава абсолютно бъдеще, което не зависи от нас, защото е
бъдещето на Бог. Коледа е големия празник на абсолютното бъдеще. На онзи Бог, който
изненадващо идва сред нас и преобръща нашите очаквания, като по този начин ги прави
по-автентични и ни подготвя да посрещнем истинския дар.
Как можем
да се „обновим”, ден след ден, подготвяйки се за срещата с Господа? Преди
всичко да се освободим от логиката на „всичко и сега” и навлезем в логиката на Божията
любов, според времето и формите, които Бог избира за нас. Това означава да оставим
свободно пространство за вслушване в Божието Слово, съзерцание и медитация. Това измерение
на молитвата и литургията върви редом със светостта, която ни помага да предвкусим
утрешното бъдеще на Бог, което е на любовта и красотата.
Как да се
подготвим за честването на тайната на безкрайната Божия любов към хората? Като
живеем всеки ден очакването. Важното е не да отложим за утре онова, което може да
се направи днес – срещата с живия Бог, обожанието на Бог и цялата Църква. Означава
да направим днес един милосърден жест към ближния и да смятаме всеки ден като ден
на Бог, един ден на благодат, в който времето се трансформира от изключителната реалност
на дара и срещата с живия Бог.
Какво е Вашето послание към християните,
подготващи се за въплощението на Христос? Да разтворят сърцата си за една
голяма надежда в един момент, когато всички знаци в международната обстановка насочват
към песезимъм и страх. Повече от всякога е необходимо да се обнови надеждата, че Бог
никога не изоставя своя народ и няма да изостави нашите сърца. С Него винаги е възможно
да се извърши нещо красиво. В настоящето на хората, винаги присъства нещо от утрешното
бъдеще на Бог и нещо от Неговата красота, което тряба да извлечем именно сега”.