Съболезнованията на Ватикана по повод смъртта на Патриарх Алексий ІІ. Бенедикт ХVІ: „ той бе неуморим разпространител на човешките и евангелски ценности”

Тази сутрин в своята резиденция в Пределкино, край Москва, почина руския Патриарх Алексий ІІ. С кончината на 79 годишният руски Патриарх, чиито последни години бяха белязани от разклатеното му здраве, си отива една от най-значителните фигури в православния свят.


В съболезнователна телеграма Папа Бенедикт ХVІ уверява в своите молитви за „неумориморното служение” на покойния Патрирах и припомня „ общите усилия по пътя на взаимното разбирателство и сътрудничество между православни и католици”. Бенедикт ХVІ подчертава в телеграмата „усилията на покойния Патриарх за възраждането на Църквата след тежкото идеологическо подситничество, причинило мъченичеството на многобройни свидетели на християнската вяра. Спомням си – пише Папата - неговата борба в защита на човешките и евангелски ценности, която той водеше особено в Европа”. Бенедикт ХVІ отправя пожеланието неговите усииля да дадат плодовете на мира и истинския човешки, социален и духовен прогрес”.


Съболезнователни думи отправи кардинал Валтер Каспер, председател на Папския Съвет за християнско единение, който няколко пъти се е срещал с Московския патриарх от името на Бенедикт ХVІ:


„В период на големи промени- се чете в посланието – неговото духовно ръководство позволи на Църквата да посрещне предизвикателствата на прехода от Съветския съюз към днешния ден с обновена вътрешна жизненост”, давайки „нов живот на една Църква, преминала дълги и болезнени изпитания”. Кардинал Каспер изтъква и „желанието „ демонстрирано постоянно от Алексий ІІ , да „ укрепи сътрудничеството с Католическата църква”. Неговите „усилия” за подобряване на отношенията между двете Църкви „никога не са били под съмнение”, добавя кардинал Каспер в посланието, въпреки „трудностите” и напрежението, които понякога са възникнали”.


Едно от най - видните свидетелства за отношенията между двете Църкви се вижда от писмата между Бенедикт ХVІ и Патриарх Алексий ІІ, свидетелстващи уважението през тези години. Последната кореспонденция датира малко преди месец, когато при посещението си в Москва кардинал Сепе, архиепископ на Неапол, връчи на Руския патрирах писмо от Папата в което Бенедикт ХV- изразява своите „дълбоки чувства” към Руската православна църква и подчертава нуобходимостта „да се ускори” пътя към пълното християнско единение на всички последователи на Христос”. В писмо от 23 октомври, Алексий ІІ отговори: „ Щастлив съм от нарастващите перспективи за развитие на добрите отношения и за едно положително сътрудничество между нашите две Църкви. Солидната основа за това стои в нашите общи корени и в нашите съгласуващи се позиции по много въпроси, които днес измъчват света. Убеден съм в това, че най-голямото откровение на Евангелието, „Бог е Любов” ( 1 Йн 4, 8 ), би трябвало да стане жив ориентир за всички онези, които се смятат последователи на Христос, защото само чрез нашето свидетелстване на тази тайна ще можем да преодолеем несъгласието и отчуждението в този век, провъзгласявайки вечните ценности на християнството в съвременния свят”.


Съболезнователни телеграми по повод смъртта на Патриарх Алексий ІІ отправиха видни религиозни и политически лидери, като се започне от руския премиер Медведев, който нарече Православния патриарх „истински духовен водач и голям гражданин на Русия”. Сред опечалените е и представителя на Светия Престол в Руската Федерация, архиепископ Антонио Менини:

 
„Приех новината с дълбока тъга, защото за последен път се видяхме на 4 ноември, когато придружавах архиепископ Паоло Пеци с когото бе много сърдечен. Още от началото на моята мисия в Руската федерация той оцени знаците на внимание и почит към неговата личност и отвръщаше с приятелство и дори бих казал с бащинско внимание. Оценяваше знаците от едната и другата страна за премахването на неразбирателствата и предрасъдъците между двете Църкви. Мисля, че най-голямата му заслуга бе да преведе Руската църква в пост-комунистическия период, запазвайки нейната цялост и задържайки напрежението, като заедно с това насърчаваше нейното единение в чужбина, благодарение помощта на управляващите, разбира се, което влиза в процеса на възстановяване на християнското семейство”.