2008-12-05 17:20:43

Папата към Международната богословска комисия: подчинението на истината не означава отказ от мисълта


Основният въпрос за богословието е истината на вярата, онази вяра, която не отрича усилията на мисълта: това подчерта Бенедикт ХVІ на аудиенцията за членовете на Международната богословска комисия, които прие по повод провелата се пленарна сесия във Ватикана. В словото си Папата се спря на природния закон, като се позова на подготващия се документ от съответното ватиканско ведомство на тема „В търсене на една универсална етика: нов поглед към природния закон”.


Бенедикт ХVІ подчерта, че няма противоречие между подчинението на истината и търсенето на мисълта. Освен това, че работата на съвременните богослови се проявява в контекста на едно „планетарно общество”, а много често общественото мнение се обръща към тях с искането „да насърчават диалога между религии и култури и допринасят за развитието на такава етика, чиито координати са мира, справедливостта и защитата на природата”. В този план, допълни Папата, богослова е призван да даде подходящ отговор на въпроси, чийто отговор може да помогне за преодоляване на отчуждението, което обуславя и подтиска живота на отделните индивиди”. За Папата, това са „законни безпокойства, които неизбежно трябва да се имат предвид”:


„Все пак – изтъкна Папата – не може да се премълчи, че идентичността на богословието не се намира на това ниво на проблематика и изисквания. Нуждата на човека от трансцедентото и ориентири , поставя на централно място въпроса за истината”.


„Основната и нетоменима характеристика на богословието – предупреди Папата – е да поставя въпроси свързани с истината на вярата, а не свързани с нейното практическо и социално приложение”:


„От друга страна – допълни Светия Отец подчинението на истината не означава отказ от усилието на мисълта. Безпокойството на мисълта, което съществува в живота на вярващите от момента на търсенето и задълбочаването в Истината, винаги е плодотворно, тъй като винаги е придружавано и стимулирано от поклонничеството на мисълта към Бог”.

 
Папата подчерта, че обективно погледнато, „ истината е откровението на Бог в Исус Христос, което изисква като отговор подчинението на вярата в общение с Църквата и нейното Учение”. По този начин се достига до идентичността на богословието и бива „осветлен въпроса за метода”. Богословския метод „не може да се базира само върху общите норми и критерии на другите науки, а трябва да следва преди всичко принципите и нормите, произлизащи от Откровението и от вярата, в нейното персонално и църковно измерение”.

 
„Основното качество на богослова е да се подчини на вярата, което го прави сътрудник на истината. По този начин той няма да говори от свое име; вътрешно пречистен от подчинението на истината, той ще направи така, че самата истина да говори в него”.

 
„Заедно с това –допълни Папата – той ще бъде като средство тази истина да достинге до света”. Папата засегна и темата на предстоящия документ за унивелсалната етика:


„Природният закон представлява истинската гаранция предложена на всеки, за да живее свободен и уважаван в неговото човешко достойнство – подчерта Папата – и за да се чувства защитен от всяка една идеологическа манипулация и всеки временен произвол на базата на закона на по-силния”.


Затова, предупреди Папата, в съвременния контекст е необходимо „в културата и в гражданските и политическите общества да бъдат създадени условия за пълното съзнание на неотменимата стойност на природния морален закон”.




 
 







All the contents on this site are copyrighted ©.