Папата към Международната богословска комисия: подчинението на истината не означава
отказ от мисълта
Основният въпрос за богословието е истината на вярата, онази вяра, която не отрича
усилията на мисълта: това подчерта Бенедикт ХVІ на аудиенцията за членовете на Международната
богословска комисия, които прие по повод провелата се пленарна сесия във Ватикана.
В словото си Папата се спря на природния закон, като се позова на подготващия се документ
от съответното ватиканско ведомство на тема „В търсене на една универсална етика:
нов поглед към природния закон”.
Бенедикт ХVІ подчерта, че няма противоречие
между подчинението на истината и търсенето на мисълта. Освен това, че работата на
съвременните богослови се проявява в контекста на едно „планетарно общество”, а много
често общественото мнение се обръща към тях с искането „да насърчават диалога между
религии и култури и допринасят за развитието на такава етика, чиито координати са
мира, справедливостта и защитата на природата”. В този план, допълни Папата, богослова
е призван да даде подходящ отговор на въпроси, чийто отговор може да помогне за преодоляване
на отчуждението, което обуславя и подтиска живота на отделните индивиди”. За Папата,
това са „законни безпокойства, които неизбежно трябва да се имат предвид”:
„Все
пак – изтъкна Папата – не може да се премълчи, че идентичността на богословието не
се намира на това ниво на проблематика и изисквания. Нуждата на човека от трансцедентото
и ориентири , поставя на централно място въпроса за истината”.
„Основната
и нетоменима характеристика на богословието – предупреди Папата – е да поставя въпроси
свързани с истината на вярата, а не свързани с нейното практическо и социално приложение”:
„От
друга страна – допълни Светия Отец – подчинението на истината не означава
отказ от усилието на мисълта. Безпокойството на мисълта, което съществува в живота
на вярващите от момента на търсенето и задълбочаването в Истината, винаги е плодотворно,
тъй като винаги е придружавано и стимулирано от поклонничеството на мисълта към
Бог”.
Папата подчерта, че обективно погледнато, „ истината
е откровението на Бог в Исус Христос, което изисква като отговор подчинението на
вярата в общение с Църквата и нейното Учение”. По този начин се достига до идентичността
на богословието и бива „осветлен въпроса за метода”. Богословския метод „не може да
се базира само върху общите норми и критерии на другите науки, а трябва да следва
преди всичко принципите и нормите, произлизащи от Откровението и от вярата, в нейното
персонално и църковно измерение”.
„Основното качество
на богослова е да се подчини на вярата, което го прави сътрудник на истината. По
този начин той няма да говори от свое име; вътрешно пречистен от подчинението на истината,
той ще направи така, че самата истина да говори в него”.
„Заедно
с това –допълни Папата – той ще бъде като средство тази истина да достинге до света”.
Папата засегна и темата на предстоящия документ за унивелсалната етика:
„Природният
закон представлява истинската гаранция предложена на всеки, за да живее свободен
и уважаван в неговото човешко достойнство – подчерта Папата – и за да се чувства защитен
от всяка една идеологическа манипулация и всеки временен произвол на базата на закона
на по-силния”.
Затова, предупреди Папата, в съвременния контекст е
необходимо „в културата и в гражданските и политическите общества да бъдат създадени
условия за пълното съзнание на неотменимата стойност на природния морален закон”.