Научен симпозиум във Ватикана за диалога между култури и религии. Кардинал Торан:
диалога и икуменизма са „местата”, където може да се изгради Европа на третото хилядолетие
„Култури и религии в диалог” е мотото на научен симпозиум, който се проведе във Ватикана
и организиран от Папските съвети за Култура и Междурелигиозен диалог. Заедно с ръководителите
на ватиканските ведомства, архиепископ Джанфранко Равази и кардинал Жан Луи Торан,
участваха известни международни експерти, културни и религиозни представители.
В
своето слово при откриването кардинал Торан подчерта, че диалога и икуменизма
са „местата”, където може да се изгради Европа на третото хилядолетие. Според него,
сегашната Европа е много различна от преди няколко века, тъй като се характеризира
от номадството на народи с различни култури и религии, а християнството „не е повече
базисния елемент „ на социалната и институционалната дейности, както преди хиляда
години. Всичко това приканва европейци да живеят „един хуманизъм от християнски произход”:
„Християнството
остава в историята, като една инициатива и един извор - изтъкна кардинал Торан. Християнството
не е нито морал, нито съвкупност от догми, а живото послание на един Бог, който говори
на човека за когото този диалог е извор на вдъхновение в ежедневния живот”.
Монсеньор
Джанфранко Равази припомни, че още в древността съдържанието на термина култура
е много широко, тъй като е насочено към „цялостното формиране на човека”. Той посочи
че, за да се осъществи диалога между култури и религии е необходимо да се следват
три главни линии. Първата е борбата срещу екстремизма- от една страна срещу фундаментализма,
а от друга синкретизма, който разсейва специфичността на другия. Втората, да не се
забравя голямото културно и религиозно наследство, което означава съзнанието да се
посрещне една друга силна идентичност, като например исляма.
„Третият
път е да се намери общата база, която обединява: една моралност – каза монс. Равази
- която за съжаление в днешно време е изчезнала. Тя е заменена с аморалност или с
безразличие, което води до едно единствено поведение – върви се като в мъгла, не се
виждат големите светлини на Доброто и Злото, справедливостта и несправедливостта,
истинското и фалшивото”.
Монс. Равази посочи, че истински вярващите
хора са стимул за съвременното съзнание за големите въпроси на съществуванието, които
съвременния човек поставя на второстепенно място:
„От една страна,
атеизмът се намира в криза, който въпреки че не признава небето трябва да има една
норма за живот, за да може да съществува с другите. Съвременния атеизъм е белязан
от безразличие, повърхностно отношение и баналност, като една „обществена игра” да
се отрича Бог. От друга страна, се забелязва аналогична ситуация с вярващия, чиято
вяра става все повече изтичаща, несъществена, духовно бедна и повърхностна, която
не стига до основните въпроси: любовта, милосърдието и справедливостта, засягащи обществото
и въпросите за живота и смъртта, които засягат Бог. Това е истинската дълбока вяра
и истинската религиозност”.