Църквата в Латинска Америка сред "последните" от улицата

Църквата да бъде по-близка до „последните” от улицата. Това е насърчението отправено във финалния документ на първата континентална Латиноамериканска среща проведена в Богота, Колумбия, посветена на пастирската дейност сред мигрантите и странстващите. В публикувания текст се казва, че пастирската дейност с експлоатираните и лицата без дом представлява един от „знаците на настоящото време”, на които Църквата „е призвана да даде отговор”, ако иска евангелизацията да бъде плодотворна. Документът поставя специален акцент върху пастирската дейност сред проститутките и децата от улицата, както и за експлоатираните по всякакъв начин.

„Търговията с човешки същества, по-специално жени и деца, се е превърнала в една доходна глобална дейност, третото най-печелившо престъпление на планетарно ниво”, се казва в документа и „дори да не става въпрос за един нов феномен”, новост е, че „днес се е превърнал на световно ниво, в един търговски комплекс, възползващ се от мизерията и уязвимостта на своите жертви”. Тези лица, отбелязва документът, „са се превърнали в робите на ХХІ-я век. Измамени и захвърлени на улицата, те са жив пример на една несправедлива дискриминация против тях, наложена от консумативното общество”. Една от бариерите, които трябва да бъдат повалени е да се признае, че тези лица са „жертви”: Въпреки че работата на различни църковни организации е много „позитивна”, признава документът, намесата на Църквата и на правителствените институции „досега не е достатъчна за достигането на по-добри резултати”.

Друг сектор, в който Църквата изразява ясно необходимостта от засилване на своето присъствие е пастирската дейност с пътуващите, тези които заради работата която вършат се намират далеч от дом и семейство, но също така далеч и от енориите”. Сред инициативите са предложени „посрещане по ж.п. и автобусните гари, кампании за улично възпитание и превенцията на инциденти, камиони-параклиси, отслужване на тайнствата Евхаристия и Изповед. Църквата, завършва документът, желае да бъде там където се намира и живее човекът с неговите трудности, радости и страдания”.