Молитвените намерения на Папата за декември: със своята солидарност християните да покажат Надеждата, идваща с Младенеца Исус

Пред разширяващата се култура на насилието и на смъртта, Църквата трябва да насърчава смело културата на живота с всяка апостолическа и мисионерска дейност.

Християните, особено в мисионерските страни, посредством конкретни дела на братолюбие, да показват, че Детенцето родено в пещерата на Витлеем е светлата Надежда за света.

 
Тези са двете молитвени намерения, предложени от Папа Бенедикт ХVІ за размишление от верните за месец декември. Коментирайки първата тема за насърчаване на културата на живота против разширяващата се култура на смъртта и на насилието, в своята проповед за празника Богоявление т.г. в Сикстинската капела той каза, че Кръщението въвежда в единение с Христос и така дава пътя и дава живота. Кръщението е един дар, дарът на живота. Но един дар, продължи Светият Отец трябва да бъде приет, трябва да бъде живян. Един дар на приятелство налага едно приятелско „да”, а не едно „не”, което е несъвместимо с това приятелство, което е несъвместимо с живота на Божието семейство, с различния живот в Христос. Християните трябва да умеят да казват три „не”, които помагат да се разбере на какво искат да кажат да. В древната Църква тези „не” са били обобщени в една дума, която за хората от онова време е била добре разбирана: pompa diaboli, т.е. не на обещанията на живота в изобилие, на привидността, , на живеенето единствено на неговите удоволствия. Това е „не” на културата на смъртта, на спектаклите, където смъртта, жестокостите, насилията са били превърнати в развлечения. Тази помпа диаболи, тази антикултура на смъртта бе една перверзия на радостта, бе любов към лъжата, бе една злоупотреба с тялото като стока за продаване и търговия. Това бе едно не на зрелищата в Колизеума или в градините на Нерон, където хората бяха горени като живи факли.
Ако се замислим за настоящето, можем да кажем че и в нашата епоха трябва да кажем не на широко доминиращата култура на смъртта. Една антикултура, която се проявява например в дрогата, в желанието за реализиране на илюзии, в лъжата, в несправедливостта. На тези привидни обещания за щастие, на тази помпа на един живот, който в действителност е само един инструмент на смъртта, на тази антикултура ние казваме „не”, за да насърчаваме културата на живота. Ето защо християнското „да” от древните времена до днес е едно голямо „да” на живота. Това е нашето „да” на Христос, „да” на победителя на смъртта и „да” на живота във времето и във вечността.

По втората, мисионерската тема, за изявата на конкретни дела на братолюбие, за да повярва светът, че Детенцето родено във Витлеем е светлата Надежда за света, Бенедикт ХVІ казва, че от бедната ясла във Витлеем това Детенце продължава да говори на света. Спасителят на света се показва на човека, който достигна Луната и се готви да завоюва вселената, на човека който търси без ограничения тайните на природата и който успя да дешифрира човешкия геном, на човека който се представя като господар на своята съдба, сигурен в себе си и самостоятелен. В тази пост модерна епоха този човек, този свят имат ли нужда от Христос, Спасителят на света?

Салватор ностер, Нашият Спасител: тази е нашата надежда, това е известието, което Църквата разглася на света. Чрез въплъщението Божият Син се присъедини към всички човеци. Ето защо Раждането на Главата е също така раждане на неговото тяло.
Общност спасена от Христос. Във Витлеем се роди християнският народ, мистичното тяло на Христос, в което всички членове са тясно свързани с другите в пълна солидарност. Нашият Спасител е роден за всички. И ние трябва да го известяваме не само с думи, но и чрез нашия живот, да свидетелстваме пред света общности обединени и отворени, в които царува братолюбието и прошката, гостоприемството и взаимното служене, истината, справедливостта и любовта.