Изложбата „Моят град в Европа” провокира младите италианци да преоткрият България

20 снимки на български градове са достатъчни да разпалят интереса към България и да припомнят, че тя е част от Европа и нейния стил на живот, а италианци да се огледят в своите европейски съграждани - българите. Това показа фотоизложбата за България “Моят град в Европа”, изложена от 26 ноември до 1 декември в Ректората на престижния римски университет “Сапиенца”, който със своите 100 хиляди студенти е най-големият в Италия и се нарежда сред първите в Европа. Инициативата е на българското Външно министерство и е част от комуникационната стратегия на България и се изпълнява от агенцията за медийни проекти PR studio. Снимките са подбрани от жури сред стотиците фотографии, изпратени от български граждани и се провежда едновременно в София и Рим. Снимките ще бъдат издадени в каталог, който ще се разпространява в дипломатическите ни мисии в чужбина, за да представя България.  На откриването присъстваха представители на българското посолство в Рим, заместник-ректорът на университета, студенти и преподаватели в университета.

Луиза Валмарин, директор на департамента по европейско и междукултурно проучване и преподавател по румънски език и литуратура в римския университет „Сапиенца”:

*********
„Инициативата е важна с това, че предлага възможността страните от т.н. нова Европа могат да бъдат по-добре опознати и в Италия. Тя потвърждава големия интерес на новия ректорат и на университета към ония култури, чиито реални стойности не винаги се оценяват достатъчно. Изложбата е интересна, тъй като показва конкретни аспекти от лицето на България и е един начин да покаже на италианската публика своите богатства и красота.

Доколко влизането на България и Румъния в ЕС се отразява в академичната среда на вашия университет?
Евроинтеграцията на двете страни се вижда в положителна светлина, въпреки някои полемики с политически отенък. Младите хора са изключително отворени към новото. В нашия университет има много румънски и български студенти и виждам, че тази интеграция е пълна и абсолютна. Към това се прибавя и взаимобмена между Италия и тези страни, което ускорява процеса на тяхната интеграция.

Яна Йерков, редовен професор по български език и литература в университета „Сапиенца”:

*********
„Смятам, че тази инициатива е много важна, защото преди всичко се провежда в сърцето на университета „Сапиенца”, който чрез своите програми все повече се отваря към едно действено, а не формално отношение към Европа в което преобладава любопитството и желанието за опознаване на другите. Намирам за много важно също така, че една от първите инициативи на новия ректорат, който проф. Луиджи Фрати ръководи от началото на ноември, е представянето на излобжа на българските градове. Смятам, че в епохата на лесния консумизъм този символичен акт на представяне на една страна, която винаги е била част от Европа, но въпреки това е малко пренебрегвана, тъй като не е голяма политическа и икономическа сила, има много голяма културна и етическа стойност за нашия университет.

Какво ви направи впечатление от изложбата?
Това което ме впечатли е, че фотосите излизат от клишето на познатото до сега представяне на България. От една страна това е знак, че днешна България е в процес на дълбока промяна, но запазвайки съзнанието за своите корени, тъй като някои от фотосите представят именно монументи –символи на българската история от античността до днес. От друга страна, забелязах че тези снимки биха могли да бъдат от всяко едно място в Европа. Ето защо,тази изложба дава предимството да се запитаме защо толкова дълго време България е била забравена от европейските държави и защо не сме успяли до днес да се разпознаем в българската история, тъй като фотосите показват че начина на живот на българина е точно както нашия.

Едно от актуалните предизвикателства за обединена Европа е идентичността. Какво означава тя на практика във вашия университет?
Първо трябва да кажа, че идентичнестта не е нещо нагледно, а по-скоро една представа, която не принадлежи към реалността, а на начина по който интепретираме фактическата действителност. И това, което трябва да се подчертае, но не се изтъква в дискусиите за идентичността е, че нашата идентичност има за база другите. Това означава, че в отношението си към другите ние не трябва да се ограничаваме до благосклонна откритост, а да открием че имаме нужда от другия, тъй като той е вписан в най-съкровенното място на нашата идентичност. Ако гледаме по този начин, отношенията между хора и народи се променят”.

Даниела:
„Изложбата е много хубава. Впечатли ме атмосферата, цветовете. Посещавала съм България и по-специално Велико Търново. Тази изложба отново ме върна в България. Не виждам разлика в погледа на един италианец или на един българин и бих направила точно такива снимки”.

Eнцо Джиниоци:
„Впечатлен съм от мистерията, които излъчват снимките. Те носят нещо, което те кара да търсиш и преоткриваш. Най-хубавата снимка според мен е наградената от Ройтерс. После и тази, показваща Черно море, което за повечето италианци все още остава една мистерия. Снимката от Смолян ми дава усещането за нещо много близко до моя произход, спонтанност и за нещо много естествено. Тази изложба приканва зрителя да посети и открие България”.