Галилео Галилей - покровител на диалога между вяра и наука

„Галилео Галилей бе човек на науката, който съхраняваше с любов своята вяра и дълбоки религиозни убеждения”. Това припомни държавният ватикански секретар, кард.Тарчизио Бертоне по време на конференцията на тема: „Науката 400 години след Галилео Галилей”, организирана от Папския съвет за култура. Кардиналът подчерта настоящите пропасти между развитието на науката и наличието на подходящи методи за етическа оценка. „Затова – припомни – се налага един внимателен размисъл върху природата, целите и границите на техническото и научното проучване”. Конференцията бе една среща за обновяване на връзките между наука и вяра в името на Галилей, както обяснява един от докладчиците, архиепископ Джанфранко Равази, председател на ватиканското ведомство за култура:

**********
"Бих искал да цитирам парадоксалния израз, че сянката на Галилей може да бъде и една светла сянка, защото чрез неговите проучвания бе даден фундаментален принос в различаването между свойствените методи на науката и тези на теологията. Четейки неговите текстове се вижда ясно, че Галилей предлага един път и на теологията, за да бъде в състояние да навлезе във вътрешността на своята материя и същевременно се очертава сферата, която е свойствена на науката. Не трябва да забравяме никога и това, което самият Йоан Павел ІІ призна, грешките направени в онзи момент. От друга страна обаче трябва да се каже, че Галилей може да стане в известен смисъл и сега идеалният покровител на диалога между наука и вяра.

Именно за да се позволи започването на този диалог, днес теологията иска от науката, от философията, да бъде призната нейния интелектуален авторитет...
Това е именно фундаменталната отправна точка, защото теологията има свой интелектуален път, който се води внимателно, със свойствени характеристики. Този интелектуален път естествено има едно допълнително измерение, но несъмнено като начална база има разумното търсене. “Intellectum valde ama” казваше свети Августин: обичай дълбоко разума когато трябва да търсиш Бог. Следователно, необходимо е науката да гледа към теологията, да гледа и към изкуството, да гледа и към поезията, като пътища имащи свойствена логика, свое достойнство и които позволяват както на човека така и на космическата действителност да имат едно допълнително тълкуване в сравнение с незабавното и експерименталното, давано от науката.

При какви условия днес може да има допирни точки между наука и вяра?
Допирните точки трябва винаги да бъдат търсени, след като ясно бъдат изложени собствените граници. Следователно, задължително е идентичностите на науката и на теологията да бъдат взаимно признати. Когато това стане става ясно обаче, че съществуват допирни точки. Ние теолозите, както и учените, имаме същия предмет на проучване, който може да бъде именно човешката фигура или космическата действителност, но естествено с различаващи се перспективи. Трябва да признаем също, че понякога могат да хвръкнат искри и е затова и диалектиката трябва да взима участие в този диалог.

Вие отправихте апел да бъдат избягвани интегризмите и от двете страни...
Защото зад гърба си имаме от една страна преди всичко едно минало, една известна теология която използваше научни сведения с друга цел, почти заобикаляйки работата на учения или пък използвайки го за собствена цел. От друга страна, все още има учени, които гледат на теологията като на един вид останка от интелектуалната палеозойска ера, следователно нещо което трябва да престане".