Папата на генералната аудиенция: любовта към Бог и ближния е изпълнението на християнския закон

Любовта към ближния е изпълнение на християнския закон и не трябва да бъде разделяна от Божията любов, а човек става праведен не чрез закона, а посредством добрите си дела. Това обясни Папата по време на днешната генерална аудиенция, която проведе тази сутрин на площад „Св.Петър”. Пред повече от 20 хил. верни и поклонници от цял свят Бенедикт ХVІ обясни теологията на Св.Павел относно вярата и добрите дела, позовавайки се на посланията на Апостола до Филипяни. Катехистичното поучение Папа Ратцингер посвети на доктрината за оправданието според Св.Павел, като подчерта ,че вярата никога не се противопоставя на милосърдието и само ако следваме Христос можем да станем праведни.


Самият Апостол Павел дава вълнуващо свидетелство след своето Обръщане, посочи Папата, защото преминава от „една справедливост основана върху закона” към една справедливост основана върху вярата в Христос”. Ако преди срещата му с Възкръсналия Христос се е чувствал реализиран човек, сега просветлението по пътя към Дамаск коренно променя неговото съществувание. Отношнеието между Павел и Възкръсналия е толкова дълбоко, че за него „Христос става живот, а смъртта придобивка”:


„Именно поради личната си среща с Христос, Павел поставя вече в центъра на своето Евангелие категоричното противопотсавяне на два алтернативни пътя към справедливостта: единия изграден върху делата на Закона, а другия основан върху благодатта на вярата в Христос”.


Папата посочи „относителността” в спазването на закона според Тора, тъй като фарисейката интепретация включва комлпекс от поведение и съблюдаване на култове и ритуали, които определят идентичността на „праведния човек”, изразявайки „една културна, социална и религиозна идентичност”:


„Да бъдеш праведен – подчерта Папата - означава да бъдеш с Христос и в Христос. Това е достатъчно. Не е нужно друго съблюдаване”.


Все пак, уточни Бенедикт ХVІ, освобождаването от спазването на ритуала и култа не означава либертализъм, освобождаване от морал, както някои смятат в общността на Коринт:


„Очевидно, тази интерпретация е погрешна: християнската свобода не е либертализъм; освобождението за което говори Св.Павел не освобождава от правенето на добро”.

 
От друга страна, обясни Папата, съблюденията на нормите – от обрязването до чистата храна – са изразявали религиозната и социална идентичност на господстващата елинистична култура, която Израил е чувствал като заплаха. Срещу тази култура е имало нужда от една защитна стена. Самия Павел преследва християните, защото ги възприема като заплаха за идентичността на Израил. Всичко обаче се променя с Възкресението на Христос:


„С Христос, Бога на Израил, единствения истински Бог, става Бог на всички народи. Така, стената между Израил и езичниците за която се говори в Посланието до Ефесяни, не е повече необходима: Христос ги защитава срещу прозелитизма и всичките му разклонения; Христос ни обединява с единствения Бог; Христос е гаранта за нашата истинска идентичност в различието на културите”.


Папата цитира и Мартин Лютер, според когото християнина се спасява единствено чрез вярата, а не чрез делата които извършва. Този прочит е верен, каза Папата, ако вярата не бъде противопоставяна на милосърдието и на любовта:


„Вярата е да гледаш към Христос, да се довериш на Христос, да се привържеш към Христос и се уподобиш на Него и неговия живот. Любовта е живота в Христос”.


Вярата е уподобяване в Христос и в Неговата любов – завърши Папата - и затова Св.Павел в Посланието до Галатяни развива своето учение за оправданието и говори за онязи „вяра, която действа чрез милосърдието”. Павел знае, че „любовта към Бог и към ближния изпълнява всичките Закони”.