Дякон Страхил Каваленов: Ако младите открият сърцата си за Христос ще видят по-ясно своето бъдеще и своя житейски избор

Никополската епархия отбелязва литургичния празник на своя небесен покровител Блажен Евгени Босилков с радостта от дяконското ръкоположение на Койчо Димов и Страхил Каваленов. И двамата имат пастирската задача да бъдат сред младежите и предават своя духовен и академичен опит придобит в Рим, където и двамата завършиха богословското си обучение.


Страхил е роден на 24.03.1966 г. в с.Разград, обл.Монтана. Живее в София, енорияш е на католическата църква „Св.Йосиф”. Завършва националната гимназия за древни езици и култури в София и история в Софийския университет „Св.Климент Охридски”. Бил е преподавател по история в Софийската математическа гимназия. Получава Божия призив към свещенството и през 1999 г. решава да постъпи в семинария. Страхил учи философия във факултета по теология в гр.Лугано в Швейцария и в Папската богословска академия в гр.Краков в Полша. Изпратен е през 2004 г. от Никополският епископ монс.Петко Христов като студент по теология в Папския Латерански университет в Рим. През това време живее и получава духовна формация в колежа Русикум в Рим. Негов духовен наставник там е о.Джермано Марани, йезуит, преподавател в Папския Източен институт и Папския Грегориански университет. В Рим Страхил помага в пасторалната дейност в енория „San Marco al Campidoglio”. Тази година завърши неговото богословско обучение. В момента Страхил е в енория „Св.Ана”с.Малчика и помага в пасторалната работа на енорийския свещеник о.Ремо Гамбакорта.


*********
„Чаках дълго този момент по време на цялата моя дългогодишна подготовка в семинарията. Това за мене е едно осъществяване на Божието обещание. Божият отговор на моето „да”. Бог ме повика към свещеническото служение и ето че сега осъществява първата и много важна крачка към него, именно ръкоположението ми за дякон. Едно ръкоположение, което за мен не е просто един етап, а форма на служение. Дяконатът, това е служение на ближните, на Божието слово и на трапезата на Божието Тяло и Кръв.


Твоето решение за богупосветен живот е резултат на една дългогодишна академична и духовна подготовка в Полша и в Рим. Какво ти даде този опит?
Благодарен съм най-вече за това, че опитът който получих в семинариите в Краков и в Рим, не е единствено академичният момент, а по-скоро се запознах с живота на Църквата в Полша и в Италия. За мен този богат духовен опит на различни традиции в католическата Църква наистина е една Божия благодат. За мен той е едно богатство, което виждам че е напълно приложимо и в нашите условия сред българите католици в Никополската епархия.


Конкретно къде виждаш приложението на този опит в твоята пасторална дейност в Никополската епархия?
На първо място това е катехизисът, работата с младежите. Днешните младежи в България имат нужда от Бог, чувстват жаждата за Бог, но понякога имат трудности и проблеми в избора на средства и начини как да стигнат до Него, как да получат успокоение на тази своя жажда. Затова различните катехистични форми, които съществуват и в Италия и в Полша, работата с младежите по групи и да се отговаря тематично на техните въпроси чрез катехизиса, не е съвсем непознати. В нашата Никополска епархия отците пасионисти вече 15 години развиват подобни форми и непрекъснато се започва нещо ново. Така че за мен е добре да се запозная и с това до къде тези форми развивани в Никополската епархия имат успех, къде би могло да се направи нещо повече и да се принесе нещо ново.


В навечерието на литургичния празник на монс.Босилков, Светият Престол даде своя положителен отговор на молбата на епархията блаженият Босилков да бъде покровител на цялата епархия. Според теб какви възможности носи този нов момент в епархията?
На първо място Светият Престол според мен призна силата на това застъпничество, което ние свещениците и миряните от Никополската епархия имаме благодарение на молитвите на блажения Евгени Босилков пред Светия Престол. Огромна е духовната полза за нас. Имаме един покровител на небето, който е роден в тази епархия, където е израснал, който е свързан през целия си живот с нея, който е оглавявал тази епархия като неин пастир и епископ и който е пролял кръвта си за бъдещето на Църквата в България. Така че за мен лично е много висока стойността на това небесно покровителство на блажения Евгени, което сега Църквата признава и подчертава.


Думите на епископ Босилков за "едно прекрасно бъдеще” са насочени и към всички млади българи. Ти вече като дякон какво би им казал в този момент?
Това, което целият живот и личността на блажения Евгени носи като послание. Това, което е и посланието на Евангелието, заради което блаженият Евгени проля кръвта си, а именно: да отхвърлят от себе си всеки страх, да не се страхуват както казваше Папа Йоан Павел ІІ да бъдат святи, да не се страхуват да отворят сърцата си за Бога и за неговото Слово, да не се страхуват да живеят с Христа и в Христа. Когато този страх изчезне от сърцата им, когато доброволно, радостно и свободно отворят сърцата си за Господа, тогава съм сигурен, че нашите младежи ще получат възможността да се радват на живота тук, да виждат по-ясно своето бъдеще, да бъдат по-сигурни в своите житейски избори. Това е, което би ги привързало и повече към църковната общност, глава на която е Христос".