13 ноември: Литургичен празник на Блажените Евгени Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков

Празник на вярата, на духовната сила и надеждата, но също и един призив да погледнем към небесните олтари и се съизмерим с миналото и с нашите учители по християнска вяра. Тази възможност ни дава литургичния празник на Блажените Евгени Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, който Католическата църква в България отбелязва на 13 ноември. Тази дата е определена от един друг голям духовен учител и свидетел на вярата - големия Папа Йоан Павел ІІ, провъзгласил за Блажени четиримата български мъченици за вярата по време на комунистическия режим: никополския епископ Пасионист Евгени Босилков на 3 март 1998г. в Рим и тримата отци Успенци на 26 май 2002 в Пловдив.


Всеки един от тях се различава с уникалността на своята личност и духовна харизма, но и четиримата са свързани от „печата” на Христос – знака на Неговата любов, засвидетелствана на Кръста. В земния си живот те са останали бедните по дух, огорчени заради греховете на другите, скромни, жадни и гладни за справедливост, милосърдни, чисти по сърце, миротворци, преследвани и накрая убити заради вярата. "Това е пътя на Исус по който светците са положили усилия да преминат - казва Бенедикт ХVІ - въпреки че са съзнавали своите човешки ограничения и въпреки трудностите и изпитанията. Сега, всички те се радват в един безкраен празник на Небето, но както Исус, те са постигнали това на земята, преминавайки през трудности и изпитания, всеки един със своята саможертва, за да участват в славата на Възкресението”.


Блажените, чийто литургичен празник отбелязваме на днешния ден, не са се родили за да станат мъченици за вярата, а са срещнали големи трудности и изпитания в своя живот, но са останали верни на вярата в Христос и Църквата. Иначе, те са като нас и като всички останали хора. Това ни кара да се замислим и за нашата вяра в Христос в епохата на материализма и консумизма, на псевдоидолите и псевдоценностите, на апатията срещу злото и несправедливостите. Като тях, всеки един от нас е призван да бъде строител на Божието царство на земята и на онова „прекрасно бъдеще” видяно пророчески от никополския епископ Евгени Босилков за което той и тримата отци успенци отдадоха живота си. Сили за това дава вярата и молитвата.

Молитвата е била „оръжието” на четиримата блажени. „Само трябва винаги да се молим - ни казва от своите писма Блажен Босилков. Това е главното. Молитвата трябва да бъде не толкова действие, колкото състояние – най-прекрасното , в което душата намира себе си. В молитвата са съсредоточени всички неща: онова което живеем и страдаме, радостта, болката и нуждата; онова което печелим и губим. Всичко това го събираме и го поднасяме на Бог”.

 
Вярата е най-добрата "инвестиция" за бъдещето: „Следите от нашата кръв ще открият пътя към едно прекрасно бъдеще, и ако ние не го видим, други ще пожънат онова, което ние посяхме в мъка” ( Eпископ Евгени Босилков, 1948).

Нека радостта от днешния духовен празник ни подтикне и ние да можем, както Блажените, да преодоляваме всяка трудност, страх и страдание и бъдем истински християнски свидетели в земния ни път към Царството Небесно.