Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: християнинът не желае края на света, а края на несправедливостта

Християнинът очаква с надежда пришествието на Исус, но в това очакване той създава вътрешна свобода и осъзнава своята отговорност към ближните, а когато се моли „Ела Господи” не желае края на света, колкото края на несправедливостта, отхвърлянето на Бог и на насилието. С тези мисли Папата проведе днешното катехистично поучение, продължавайки темата за учението на Св.Павел и специално темата за второто пришествие на Христос. Генералната аудиенция се проведе на площад Св.Петър пред повече от 15 хиляди верни и поклонници от цял свят и ще се запомни със свободната импровизация на папското слово и вълнуващата спонтанна финална молитва, обгръщаща целия свят и цялото човечество:


„Слез Гоподи! Слез по Твоя начин! Ела, там където има несправедливост и насилие. Слез в бежанските лагери в Дарфур, Северно Киву и в други части по света. Слез там където властва дрогата. Слез сред богатите, които са Те забравили и които живеят за себе си. След сред тези които не Те познават. Слез по Твой начин и обнови днешния свят. Слез и в нашите сърца”.


„Всяка една тема за християнството – каза Папата в началото на своето импровизирано слово - тръгва от събитието на възкресението, което е в тясна връзка както с настоящето в което се изгражда Божието Царство, така и с бъдещето, когато „Христос ще предаде Царството на своя Отец”. Свети Павел отбеляза Бенедикт ХVІ, обяснява второто пришествие, смятано от първите християни за неминуемо, е повод за „сигурна надежда”, така както е и за християните след 20 века:
 
„Накрая ще бъдем завинаги с Господа. Това е основното послание, което излиза от нашите представи: бъдещето ни е да бъдем с Господа; като вярващи, в нашия живот ние вече сме с Господ; нашето бъдеще и нашия вечен живот вече са започнали”.


Да се вярва в завръщането на Исус или да се живее „между настоящето и бъдещето”, продължи Папата, не означава християнина да живее извън ежедневието:


„Очакването на повторното пришествие на Христос не освобождава от задължениията ни към днешния свят, а точно обратното – създава отговорност пред Божествения Съдник за нашите действия на този свят. По този начин нараства нашата отговорност да работим в и за този свят”.

Папата завърши, като обобщи че от учението на Св.Павел могат да се извлекат няколко опорни точки, като се започне от „универсалността на призванието към вярата” и сигурността, че християнина ще възкръсне „с Христос”. Тази сигурност побеждава страха, включително от смъртта:
 
„Както бъдещия свят вече е започнал в Исус, така това дава сигурност в надеждата. Бъдещето не е мрак в който не можем да се ориентираме. Това не е така. Без Христос и за днешния свят бъдещето е мрак. Християнинът знае, че Христовата светлина е по-силна и затова живее с ясна надежда, даваща сигурност и смелост да се посрещне бъдещето”.