Бенедикт ХVІ: Папа Пачели е един изключителен дар на Господа към Църквата

Бенедикт ХVІ отново припомни „големия понтификат” на Пий ХІІ на аудиенция за участниците в научна конференция в Папския Латерански университет по повод 50 годишнината от неговата кончина и силното му влияние върху развитието на Втория Ватикански събор. В словото си Папата подчерта, че през последните години много се говори за Пий ХІІ, но вниманието „прекомерно се насочва само към един въпрос”, който бива разглеждан „едностранно”, което пречи на подходящо отношение към „историческо и богословско значение” на този Папа. Бенедикт ХVІ изтъкна, че учението на Пий ХІІ се характеризира с неговата широка и благотворна пълнота”, както и по своето качество: повече от 40 енциклики, многобройни документи, проповеди, радиопослания на различни теми в почти 20 годишния му понтификат. Сред енцикликите, Бенедикт ХVІ посочи Mystici Corporis” посветена на природата на Църквата и “Miranda prorsus”, третираща голямата роля на модерните средства за масова комуникация, който все повече влияят върху общественото мнение:

„Именно затова Светипетровият Приемник, който оцени максимално новото откритие на радиото, подчертава дълга на журналистите да дават верни информации и зачитащи моралните норми”.

„Пий ХІІ спря също своето внимание и на науката и на необикновения прогрес направен от нея”. Възхищавайки се на достигнатите завоевания в тези области, той обаче не пропусна „да предупреди за риска от едно проучване, което не се съобразява с моралните ценности”.

„Достатъчен е само един пример: остана известно словото произнесено от него за достигнатото разделение на атомите; с необикновена далновидност Папата предупреди обаче за необходимостта от забраната на всяка цена на тези гениални научни прогреси да бъдат използвани за създаването на убийствени оръжия, които биха могли да предизвикат човешки катастрофи, а дори и пълното унищожение на човечеството”.

Известни са също така социалните изказвания на Пий ХІІ за необходимостта от изграждането на общество основано върху справедливостта за да се достигне един мирен свят. Бенедикт ХVІ припомни догмата за Успение Богородично, с която Папа Пачели „иска да подчертае есхатологичното измерение на нашето съществуване и същевременно да възхвали достойнството на жената”. Пий ХІІ „пишеше с максимално внимание всяко слово, претегляйки всяка фраза и всяка дума преди да го произнесе публично” и бе „противен на импровизациите”.

„По природа и характер, Пий ХІІ бе един умерен и реалистичен човек, чужд на лесния оптимизъм, но бе също така далеч от опасността на песимизма, несъвместим за един християнин. Отбягваше стерилните полемики и бе дълбоко недоверчив към фанатизма и сантименталността”.

Бе човек „с изключителна интелигентност”, с „желязна памет, с една своеобразна фамилиарност с чуждите езици и една голяма чувствителност”. Изтънчен дипломат, виден юрист и отличен теолог. Но преди всичко притежаваше „твърдата воля да дарява себе си на Бог без да се жали и без да се съобразява със своето крехко здраве”:

„Всичко се раждаше от любовта към неговия Господ Исус Христос и от любовта към Църквата и към човечеството. Той бе преди всичко свещеник в постоянен и интимен съюз с Бог, свещеник който намираше силата за своя нечовешки труд в дълги молитви пред Пресветото Тайнство, в мълчалив разговор със своя Създател и Изкупител. От тук водеше началото си и черпеше устрем неговото вероучителстване, както всъщност и всяка друга негова дейност”.

„Изминаха вече петдесет години от неговата смърт – каза Бенедикт ХVІ – но неговото многообразно и плодотворно вероучителстване остава и за днешните християни с неоценима стойност”:

„Разбира се Църквата, Мистичното Тяло на Христос, е един жив и витален организъм, който не затворен неподвижно върху това, което е било преди петдесет години. Но развитието е последователно. Затова наследството от вероучителстването на Пий ХІІ бе поето от Втория Ватикански събор и предложено на следващите християнски поколения. Известно е, че в последните устни и написани изказвания, представени от съборните отци, се срещат повече от хиляда позовавания на вероучителстването на Пий ХІІ. Не всички Съборни документи отбелязват това, но в тези, които говорят, името на Пий ХІІ се среща повече от двеста пъти. Това означава, че с изключение на Светото Писание, този Папа е авторитетният извор цитиран най-често”.

„Можем следователно да кажем – заключи Папата – че в личността на Светипетровия приемник Пий ХІІ, Господ направи на своята Църква един изключителен дар, за който ние всички трябва да Му благодарим”.