Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: да се живее християнството изисква смелост, но без Възкресението на Христос вярата би била абсурдна

Християнството не е „път на удобствата”, а едно „взискателно изкачване”, което може да бъде извършено само с вяра във възкресението на Исус, събитието даващо смисъл на християнската надежда. Тези са някои от поученията, вдъхновени от посланията на Свети Павел, характеризирали генералната аудиенция, проведена днес от Бенедикт ХVІ на площад Свети Петър.

Християнският живот би бил „просто абсурден” без възкресението на Исус. Убеждението подчертано от Бенедикт ХVІ бе същото, което преди две хиляди години преобърна Павел от Тарс: неговото поучение към първите общности на вярващи, обясни Папата, тръгва винаги и във всеки случай от този начален момент на вярата: празният гроб, свидетелите които докосват неговите камъни и платната, Исус който се явява на тези свидетели след своята смърт. От тук – тогава за Павел, но днес за нас – тръгва всяка стъпка на християнина към истинската надежда:

„В това събитие стои разрешението на проблема поставен от драмата на Кръста. Кръстът сам не би могъл да обясни християнската вяра, напротив, би останал една трагедия, знакът за абсурдността на съществуването. Пасхалната тайна се състои във факта, че този Разпнат на Кръста „възкръсна на третия ден според Писанията” – така твърди протохристиянската традиция. Тук стои ключът на христологията на св.Павел: всичко се върти около този гравитационен център”.

 
Но по какъв начин „великият апостол”, както го нарича Папата, известява тази тайна? И защо за него е една така „решаваща тема”? Катехизисът на площад Свети Петър отговаря на тези два въпроса. Павел известява тръгвайки от думите на „традицията”. Отговаря на конкретните въпроси на първите християни, на техните съмнения. Всъщност, отбеляза Светият Отец, теологията на св.Павел е една „живяна теология”. Тук, Папата, експерт теолог, направи едно отклонение за ролята на модерната теология:

„Теологът, проповедникът не създава нови визии за света и за живота, той е в служба на предадената истина, в служба на реалния факт на Христос, на Кръста, на възкресението. Неговата задача е да ни помогне да разберем днес, зад древните думи, действителността на ‘Бог с нас’, следователно на действителността на истинския живот».

Зачитайки «веригата на традицията» започната от първите апостоли, свети Павел представя възкресението на Исус като „синтез” на Евангелието и като „кулминационна точка” на един път на спасение. Този „начин” на известяване ни води, продължи Бенедикт ХVІ, да се запитаме „защо” набляга на това събитие. Защо, отговаря Папата:

„Новостта на възкресението се състои във факта, че Исус, издигнат от смирението на своето земно съществуване, бива установен Божи Син ‘със сила’ (…) Възкресението разкрива следователно окончателно каква е истинската идентичност и необикновеният ръст на Разпънатия. Едно несравнимо и висше достойнство: Исус е Бог!”

Всичко това, заключи Папата обръщайки се към събраните поклонници, има „важни последствия за нашия живот на вяра”, защото сме призвани да участваме „в цялата история на смъртта и на възкресението на Христос”. Призвани сме към една надежда, която минава по един път на голям ангажимент:

„Теологията на Кръста не е една теория – тя е действителност на християнския живот. Да се живее във вярата в Исус Христос, да се живее истината и любовта, налага всекидневни жертви, налага страдания. Християнството не е път на удобствата, то е по-скоро едно взискателно изкачване, осветлено обаче от светлината на Христос и от голямата надежда, която се ражда от Него”.

В края на катехизиса и на поздравите на различни езици, Бенедикт ХVІ се спря на тайната на смъртта, която Църквата отбелязва тези дни. Тази мисъл, каза на младежите, нека не бъде за вас повод за тъга, а „стимул да разберете и оцените вашата младост, насочвайки винаги духа си към духовните ценности, които не умират”. За болните нека бъде една покана да обновят своето доверие в Христос, „знаейки – каза – че във всяка ситуация сме винаги в неговите ръце”. За младоженците, накрая, перспективата на вечния живот да бъде едно „насърчение” да насочват семейството водени от „Христос и от неговото Евангелие”.