Монс. Христо Пройков: Фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена е абсолютно неприемливо за Католическата църква

Във връзка с проекта за семейния кодекс в Република България и проведената на 29 октомври дискусия в Народното събрание, Апостолическия екзарх и Председател на Католическата Епископска Конференция на Католическата църква в България, монс. Христо Пройков, изрази своето становище в декларация. В нея монс. Пройков подкрепя позицията на Светия Синод на Българската Православна Църква срещу въвеждането на фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена и обяснява мотивите за своята позиция, наричайки това съжителство "абсолютно неприемливо":


*********
„Бракът е свещен съюз между мъж и жена, който сключен пред Божи олтар в присъствието на служител на съответната християнска деноминация, носи белега на единствен и неразтрогваем брак. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът” (1 Мойсей 2:24). Единствен означава че един мъж принадлежи на своята жена съпруга и съответно жената има един единствен мъж. Неразтрогваем означава свещен съюз, който трае през целия живот. Фактическо съжителство между мъж и жена означава недоверие по между им. Всеки може да си тръгне когато намери за добре или когато му стане скучно. Не ни ли напомня това за полигамия…? А децата… ? Мисля че въвеждането на такава форма на съжителство е едно подражанчество на външния свят, който ни заобикаля и не ни прави чест да се стреми да му приличаме. Нашият народ, и това е нашата гордост, е вече повече от хиляда години покръстен. Ние сме християни. Защо с лека ръка се отказваме от корените си, и от принципите, и от морала на нашата християнска религия? Може би това е последствие и от изживяните в дух на атеизъм последни 50 години от историята на България. Израснали сме без да имаме право на религиозно възпитание и култура. Трябва ли с лека ръка да гледаме днес на възпитанието, което трябва да даваме на тези които идват след нас. Една мисъл казва така: на децата до 12 годишна възраст трябва да говорим за Бога, а след 12 годишна възраст трябва да говорим на Бога за децата. С въвеждането на член 13 от проекта за Семеен Кодекс няма да спечелим нищо, а ще загубим много. Ето защо за нас такъв вид съжителство е абсолютно неприемлив”.