Църквата възпоменава всички покойни: Бенедикт ХVІ: Да гледаме към смъртта в светлината
на вечната Божия любов без да изпадаме в суеверие и синкретизъм
В деня, когато Църквата възпоменава всички покойни, Бенедикт ХVІ прикани верните да
не скърбят, а да гледат на смъртта в светлината на умрелия и възкръснал Христос. По
време на молитвата Ангел Господен, Папата се обърна към християните „да евангелизират
действителността на смъртта, подвластна на суеврието и синретизма, за да не може
християнската истина да бъде смесвана с най-различни митологии:
„Още
Апостол Павел вписмата си до първите християнски общности призовава
верните „да не скърбят, както другите, нямащи надежда”, подчерта Папата цитирайки
Апостол Павел. „Защото ако вярваме ,че Исус умря и възкръсна, то и починалите в Исуса
Бог ще приведе с него” (1Сол, 4,13-14). И днес е нужно да евангелизираме действителността
на смъртта и на вечния живот, която е субект на суеверие и синкретизъм, за да не може
християнската истина да бъде смесвана с митологии от най-ризличен вид”.
Папата
припомни, че вечния живот е сред темите в неговата енциклика за надеждата (Spe salvi),
където си пита дали мъжете и жените в съвременната епоха още желаят вечния живот
или земното съществувание е станало за тях „единствения хоризонт”: „В
действителност, както отбелязва Св.Августин, всичи искаме „блажен живот” и щастието
– каза Бенедикт ХVІ. Не знаем какво точно означава, но сме привлечени от него. Това
е универсална надежда, която е обща за хората от всички епохи и географски места.
Изразът „вечен живот” се стреми да назове това неудържимо очакване: не една безкрайна
последователност, а потопяване в океана на безкрайната любов в който времето, преди
и след това, повече не съществува. Една пълнота на живота и на радостта: това е в
което се надяваме и което очакваме от нашето съществувание с Христос”.
Преди
да произнесе молитвата Ангел Господен, Папата призова всички „да обновят надеждата
във вечния живот, реално основан върху смъртта и възкресението на Христос”. „Възкръснах
и сега завинаги съм с теб”, ни казва Господ и подкрепя нашата ръка.
Където и да паднеш, ще паднеш върху моята ръка и ще бъда с теб до вратата на
смъртта - там, където никой не може да те придружи и където нищо не можеш да занесеш.
Там ще те чакам, за да преобразя за теб мрака в светлина”.
„Християнската
надежа – завръши Папата – никога не е индивидуална, а винаги е надежда за другите”.
„Нашето съществувание е дълбоко свързано с другите и доброто и злото, което всеки
извършва, засяга винаги и другите”: „По този начинмолитвата
на една поклонническа душа може да помогне на друга душа, която се пречиства след
смъртта. Ето защо днес Църквата ни приканва да се молим за нашите покойни и да посетим
техните гробове. Нека Мария, звезда на надеждата, да укрепи вярата ни във вечния
живот и подкрепи молитвите ни за нашите покойни братя и сестри”.
На
този ден Папата се отправя във Ватиканската крипта, където остава в молитвено мълчание
пред гробовете на покойните Свети Петрови приемници. На 3 ноември Бенедикт ХVІ ще
отслужи заупокойна литургия за всички кардинали и епископи починали през настоящата
година.