Бенедикт ХVІ пред Папската академия на науките: вяра и наука не се противопоставят

(31.10.2008) - Вселената не е хаос, а ред създаден от Твореца, който науката може прогресивно да изследва заедно със законите, които го управляват. Няма противопоставяне между схващането за сътворението, определено от вярата, и доказателствата на емпиричните науки. Тава заяви Папа Бенедикт ХVІ на аудиенцията за участниците в пленарната асамблея на Папската Академия на науките на тема: „Научни подходи към еволюцията на вселената”. Това е интересна тема, каза Папата в началото на словото си, тъй като „много наши съвременници разсъждават за произхода на човека и за смисъла на човешката история и вселената”.


„Да се твърди, че създаването на космоса и неговото развитие е плод на „пророческа мъдрост” на Твореца, не означава че сътворението е свързано единствено с началото на историята на света и живота, каза Папата. Творението включва, че „Твореца създава това развитие” и „постоянно го поддържа”.


Папата цитира Св.Тома Аквински, според когото „творението не е нито движение, нито промяна, а основополагаща и непрекъсната връзка, която свързва творението с Твореца, тъй като Той е причината за всичко съществуващо и всичко което ще съществува”. Бенедикт ХVІ онагледи този прочит на сътворението през призмата на вярата, припомняйки един израз на Галилео Галилей, който вижда природата като „книга”, чийто автор е Бог, а „нейната история, развитие, съдържание и смисъл” биват прочетени в хода на историята, „според различните научни подходи”. Този образ, каза Папата, ни помага да видим сътвореното не като хаос, а една подредена книга.


„От начало няма да можем да прочетем хармонията между цялото и отделните части - допълни Бенедикт ХVІ. Откритите от човека съотношения между микроструктура и макроструктура в неорганични, свят или между структура и функции в органичния, както и съотношението между познанието на истината и въжделението за свобода в духовната област, подчерта Папата, демонстрират, че научните и философски изследвания могат да постепенно да открият един ред и работят за неговото съхранение го предпазят от неравновесие или препятствия”. Оттук и признанието на Църквата към природните науки, благодарение на които имаме „значително повишаване на нашето разбиране за уникалното място на човека в космоса”.


Бенедикт ХVІ припомни и думите на Йоан Павел ІІ, произнесени през 2003г: „ Научната истина, която сама по себе си е част от божествената истина, може да помогне на философията и теологията за по-пълното разбиране на човешката личност и Божието Откровение за човека, което е извършено и усъвършенствано в Исус Христос”.