Нов ватикански документ за помощта на психологията при оценката на кандидатите за свещенство. Проявяващите хомосексуални тенденции не могат да бъдат ръкополагани

(30.10.2008) - Прибягването до помощта на психологията в общата оценка за кандидатите за свещенство може да бъде полезно, особено във време доминирано от различни форми на морален и културен релативизъм. Това потвърждава представения днес във Ватикана документ на Папския Съвет за католическо възпитание озаглавен: „Ориентири за използването на психологически компетенции при приемането и формирането на кандидатите за свещенство”.

При представянето на документа, префектът на Конгрегацията, кардинал Зенон Грохолевски каза, че кандидатите за свещенство, освен „семето на призванието”, неизбежно носят със себе си и „белезите” на някои отклонения типични за днешното време: „консумизма, нестабилност в семейните и социалните отношения, морален релативизъм, погрешно виждане на сексуалността, непостоянство в избора, систематично отхвърляне на ценности”. Всички тези форми на смущение, допълни кардинала, влияят на мисленето на младите кандидати желаещи да се посветят на Христос и причиняват „слабост на характера и емоциите”, както и „несигурност в религиозното звание”.


Непроменени остават редовните критерии с които епископа и духовния ръководител оценяват едно религиозно звание, което остава „особен дар Божи”. В „някои особени случаи” обаче, средствата на психологията могат да дадат възможност за по-добро разбиране на степента на зрялост у кандидатите за религиозен живот. „Документът подчертава специфичните елементи за човешкото формиране предвид свещенството”, поясни кардинал Грохолевски, за да може кандидата да има по-ясна представа за самия себе си, своите възможности и слаби места, както и да ги сравни с идеалите на Църквата и се почувства стимулиран за един личен и свободен избор”.

Прибягването до експерти психолози, подчерта кардинала, е само помощна практика, която не измества задължението на Църквата да преценява годността на кандидатите, тъй като свещеническото призвание е „дар Божи”. В този смисъл, помощта на психологията не е задължителна практика при приемането или формирането на кандидатите, а има „интеграционна”, а не „заместваща” роля при първоначалния подбор.


Въпросите на журналистите засегнаха един от ключовите моменти в новия документ: отношението към кандидатите, проявяващи хомосексуални тенденции. „Ако тази тенденция е здраво вкоренена, отговори кардинал Грохолевски, кандидатът не може да бъде приет да упражнява свещеническата служба именно поради натурата на самото свещенство. Хомосексуалността е рана, която влияе на свещеническото служение и във взаимоотношенията с другите, и не принадлежи към способността за въздържание от тези отношения”.


Проф. Карло Брешани, консултант към ватиканското ведомство, разясни от професионална гледна точка приноса на психологията, психиатрията и психоанализа във формирането на кандидатите за религиозен живот, като подчерта нуждата възпитателите в семинариите – ректори, заместник ректор и духовен ръководител - също да бъдат подготвени в тази област и посредством своя съвет да придружават кандидатите, проявяващи психологически смущения или проблеми.