50 години от началото на понтификата на Йоан ХХІІІ. Бенедикт ХVІ: Човек и Пастир на мира, открил вратите за диалога с всички и за братството между християните

(28.10.2008) - На 28 октомври 1958г. започва понтификата на Йоан ХХІІІ, който ще трае само 5 тодини, но ще остави дълбоки следи в живота на Църквата и вярващите. Достатътчно е да се споменат само свикването на Втория Ватиканси събор и публикацията на енцикликата Pacem in Terris. За всички, Блажен Йоан ХХІІІ ще остане като „Добрия папа”, винаги готов да се присъедини към страданието на ближния и го дари с усмивката си. Този ден бе припомнем с тържестевена възпоменателна литургия, която тази вечер отслужи във базиликата Св.Петър държавния ватикански секретар, кардинал Тарчизио Бертоне. В края на церемонията Папа Бенедикт ХVІ произнесе кратък поздрав към присъстващите, сред които голяма поклонническа група от диоцеза на Бергамо, чийто верен син е Папа Ронкали. Един живот, като Бенедикт ХVІ, който с помощта на Светия Дух се превръща в „ благодатна почва за разцъфтяване на съгласието, надеждата, единството и мира в името на цялото човечество”:

„Папа Йоан ХХІІІ посочи вярата в Христос и принадлежността на Църквата, майка и учителка, като гаранция за плодотворно християнско свидетелство в света. Така, във време на силни противоречия, Папата се прояви като човек и пастир на мира, съумял да разкрие на Изток и на Запад, необятните хоризонти на братството между християните и диалога с всички”.


Бенедикт ХVІ припомни фигурата и качествата на Папа Ронкали, свързавйки ги с неотдавна провелия се диоцезален Синод посветен на енорията: „Енорията е мястото, където се научава да се живее конкретната и жива вяра, посочи Бенедикт ХVІ. Това позволява да се поддържа жива богатата традиция от миналото и се предложат ценности в един секуларизиран контекст, който много често демонстира враждебност или безразличие”. Именно в тези ситуации той припомни думите на Папа Ронкали от енцикликата „Pacem, in Terris”:


“Вярващият трябва да бъде искра на светлината, център на любовта и животворителен фермент в обществото; това ще бъде възможно само когато живее вътре в себе си общението с Бог. Това бе програмата за живот на големия Папа и може да стане идеал за всеки вярващ и всяка една християнска общност, която съумява да черпи сили от Евхаристията, извор на безвъзмездната, вярната и милосърдна любов на Разпнатия”.


Бенедикт ХVІ специално спомена семейството, което е „централен обект на църковния живот, люлка на възпитанието въввярата и незаменима клетка в соцалния живот”, като припомни думи на Папа Ронкали в неговото писмо до близките: „Домашното възпитание оставя най-дълбоки следи. Забравил съм много неща от книгите, но винаги много добре си спомням наученото от родителите и възрастните”. Именно затова Църквата разчита на семейството, добави Бенедикт ХVІ, чиято мисия е да демонстира „величието на християнското милосърдие от което няма нищо по-добро за насърчаване на съгласието, справедливия мир и братското единение на всички”. Моля се, завърши Бенедикт ХVІ, Папа Йоан ХХІІІ да ни дари със своя поглед и сърце, за да се почувстваме наистина Божие семейство”.