Aпел на синодалните отци: мир, справедливост и религиозна свобода за християните
в Изтока
(25.10.2008) С приключването на Синода на епископите, протекъл във Ватикана отеква
призив за постигане сред жителите и по териториите на Светата Земя, Ливан, Ирак и
Индия помирение, справедливи отношения и право за изповядване на личното верую. Това
е апелът, който бе връчен на Папата от духовните ръководители на Източните католически
църкви, взели участие в синодалната асамблея. Документът е озаглавен „Исус е нашия
мир”. Тази поредна намеса за мира по тези земи е един конкретен иск пред отговорните
за разположените там нации, които носят дълга да подкрепят християнските общности,
често жертви на насилието. Един сдържан, но настоятелен апел, с който подписалите
църковния документ определят:
„Усещаме болка в сърцата за толкова многото
наши братя и сестри от Изтока: деца и млади, хора, в напреднала възраст със сериозни
здравословно проблеми и изключителна нужда от духовна и материална подкрепа; семейства,
които все по силно усещат безизходицата и са загрижени за настоящето и бъдещето. Ето
защо – четем още в изготвената декларация – се чувстваме задължени да бъдем техен
глас в апела за излагане на очакванията им за достоен живот, в който за всеки човек
е гарантирано правото за справедливо социално съжителство”.
Духовните
ръководители на Източните католически Църкви изказват своята благодарствена признателност
за многократните апели на Папа Бенедикт XVI, който не пропуска да зове в полза на
на братята и сестрите от Изтока, които имат неприкосновено право да живеят в мир,
свобода, истина и любов.
„Делото в полза на справедливостта е самият
мир! Това е дългът, от който не е възможно да се отклоним и който никой не е в състояние
да оспорва – подчертават епископите от Източните Църкви. Ние настояваме – допълват
те – най вече, за родната земя на Изкупителя Исус, за Ливан, за Ирак и Индия, нуждаещи
се от мира в справедливи устои. За този мир, гаранцията е истинската религиозна свобода.
Оставаме близо до страдащите поради изповядваната от тях християнска вяра и всички
онези верни, които са лишавани от полагаемата им се религиозна свобода. Прекланяме
се с почит пред паметта на християните, които в последно време загубиха живота си
заради верността им към Господа Бог”.
В епископската декларация апел
са очертани три конкретни изисквания: „всички да се стараят да се зачитат взаимно;
религиозните ръководители да насърчават и поощряват това поведение, като преумножават
добрите отношения с конкретни инициативи и най вече посредством диалога” и на края,
„международната общност и управляващите държавите да осигурят онези норми в националните
законодателства, които потвърждават правото на религиозна свобода, забраната на каквато
и да е форма на дискриминация и стремежите да бъдат подкрепени принуждаваните да напускат
родната земя поради религиозни причини”.
Документът завършва с отправения на
9 юни 2007 год. от Бенедикт XVI апел по време на неговата визита в
седалището на Светата Конгрегация за източните Църкви:
„Нека христовите
църковни общности и последователите на Господа Исус, да останат там, където Божието
Провидение ги е положило да се родят; там, където заслужават да са като продължение
на първоначалното християнско присъствие по тези земи. В течение на вековете, те са
се отличили с неотклонната и предана любов към личната си вяра, обич към своя народ
и родина”.