"Мисията е въпрос на Любов" - послание на Папата за Световния ден на мисиите

„Мисията е въпрос на Любов”: това подчертава Бенедикт ХVІ в посланието за 82 Световен ден на мисиите, който тази година се чества на 19 октомври, на тема „Слуги и апостоли на Исус Христос”. Именно любовта, изтъква Папата, дава тази надежда, която съвременното човечество търси сред безброй трудности и тревоги. В посланието Папата подчертава и актуалността на Св.Павел, неуморим мисионер, който и днес ни подтиква да известяваме Евангелието по пътищата на света.


Папата подчертава, че Годината на Св.Павел предлага на всички една възможност „да проповядват Евангелието по всички краища на света”, а „ мисионерския мандат продължава да бъде абсолютен приоритет за всички покръстени”. „Мисията е въпрос на любов”, изтъква Папата, а „Божията любов ни освобождава и тласка към мисия сред хората. Духовната енергия е способна да увеличи у човешкото семейство хармонията, справедливостта, общението между хората, расите и културите, към които всички се стремят”. Бог, който е любов, продължава Папата, „води Църквата към границите на човечеството”, като заедно с това предупреждава, че „само от този извор може да се черпят вниманието, състраданието, приемането, предразположеността, интереса към човешките проблеми, както и ония добродетели необходими за посланиците на Евангелието, за да могат изцяло и безусловно да разпръскват аромата на Христовото милосърдие”.


Както Св.Павел ни учи, пише Бенедикт ХVІ в посланието, „ всички християни спешно трябва да разнасят спасителното Христово послание”. Още повече в съвременния свят в който „човечеството има нужда да бъде освободено и спасено”. Международната обстановка, продължава Папата, „предлага на вниманието някои големи безпокойства, касаещи бъдещето на човека”. Насилието, „белязало отношенията между хора и народи”; бедността, задушаваща милиони жители; дискриминациите и понякога преследванията по расови, културни и религиозни причини, принуждаващи много хора да напускат родните страни в търсене на убежище и защита”. Бенедикт ХVІ посочва още веднъж, че „техническия прогрес, когато няма за крайна цел човешкото достойнство, човешкото благо и развитието, губи своя потенциал като фактор за надежда и дори може да изостри вече съществуващото неравновесие и несправедливост”. Към това Папата прибавя и „постоянната заплаха” в отношението между човек и природа, дължаща се на безнаказано използване на природни ресурси, чиито последствия се отразяват на физическото и умствено здраве на човешкото същество”.


Пред всичко това Папата остава оптимист и призовава вярващите да не се обезкуражават, защото знаят че Христос е „нашето бъдеще”, а Неговото Евангелие ”променя живота , дарява надежда, отваря тъмните врати на времето и осветлява бъдещето на човечеството и вселената”. Той припомня и думите на Св.Павел, че „само в Христос човечеството може да намери спасение и надежда”. Ето защо и днес остава „спешна и необходима първата евангелизация в не малко райони по света”, заключава Папата. ”Никаква причина не може да оправдае забавянето или застоя”, тъй като „евангелизацията е „пътя и главната мисията на Църквата”. „Нека влезем в откритото море на света”, завършва посланието си Бенедикт ХVІ, припомняйки думите на Св.Павел, че проповядването на Евангелието не е самохвала, заслуга, а „задължение и радост”.